Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Джейк се съсредоточи върху полета в строй. Отсега нататък, докато не пикираха над електроцентралата той щеше да остане залепен за крилото на Шкипера, а Новия щеше да остане залепен за неговото крило. Ако четворката се разкъсаше, Малкият Оги — отляво на Кампарели — трябваше да остане с него, а Графтън и Новия трябваше да образуват другата двойка. По този начин, ако някой бъдеше ударен, щеше поне да има свидетели. Шкиперът изведе още хиляда стъпки нагоре групата си от А-6 и се присъедини към групата, състояща се от пет А-7, която щеше да води атаката. Следвайки инструкциите, Интрудърите заеха позиция на двеста фута отзад и двеста фута вдясно от челната петорка. Друга група от А-7 се разположи в същата позиция от лявата страна. Всички бомбардировачи бяха на линия.

Радиото пропука и Джейк чу гласа на командира на авиоотряда:

— Дявол 5-2-3, тук Хок-1. Колко време още ще зареждате?

— След около три минути свършваме.

— О’кей, минавам над кораба и поемам курса. Изтребителите да ме настигнат, ако дотогава не са свършили. — Командирът си беше създал име на човек, който никога не оставя нещата да се развиват от само себе си и това беше една от причините да го назначат на тази длъжност.

Формацията продължи изкачването с курс към Северен Виетнам. След няколко минути два Фантома, натоварени с „Рокаи“, се присъединиха към тях. Всеки зае мястото си отстрани на челното звено. Тяхната задача беше да елиминират вражеското противодействие и те щяха да се спуснат първи, насочили оръжията си към ракетните площадки и зенитни оръдия около електроцентралата. Ако всичко вървеше по план, трите групи бомбардировачи щяха да пикират в момента, в който „Рокаите“ избухваха върху батареите на врага. Най-същественото нещо в атаката беше координацията — тя трябваше да бъде точна до части от секундата.

На двадесет и две хиляди фута самолетите хоризонтираха. Кълбовидните облаци под тях напомняха на Джейк за клипер с пълно стъкмяване. Великолепна слънчева светлина струеше във всяка пилотска кабина и караше бледосините и тъмнобели самолети да изглеждат искрящо снежни на фона на тъмносиньото небе. На изток хоризонтът представляваше права линия, разделяща небето от земята, но на северозапад небе и земя се сливаха в сиво-бяла мъглива ивица. Значи, над обекта имаше облаци. Графтън въздъхна.

— Хок 1, тук Стейджкоуч 2-0-1. Ще бъдем на място след около 2 минути.

— Разбрано.

Стейджкоуч 201 водеше звено Фантоми, които патрулираха на 20-30 мили пред формацията, за да унищожават вражеските изтребители. На една миля над бомбардировачите кръжеше друга група Стейджкоуч Ф-4, готови да подгонят всеки МиГ, който успееше да се изплъзне на предното звено. По една двойка изтребители от трета ескадрила летяха от двете страни на формацията.

Командирът на авиокрилото провери какво става с Е-2 Хокай и ЕА-6Б Праулър. Тези самолети щяха да останат над океана. Праулърът носеше на борда си сложно електронно оборудване за смущаване на вражеските радари.

Цялата тази огромна формация от бомбардировачи, самолети за борба с противовъздушната отбрана на противника, ескортни изтребители и самолети за поддръжка, известна като „Алфа атака“, имаше за задача да нанесе концентриран удар по силно защитена цел за по-малко от шестдесет секунди, като съкруши защитата и не даде възможност на врага да води прицелен огън по който и да е от самолетите. Съществено важен елемент беше прецизното планиране и внимателната координация между всички членове на групата. Необходима беше и добра видимост над целта. Графтън си помисли, че командирът на авиоотряда сега сигурно проклинаше, докато гледаше облаците отпред.

Джейк откри, че може да поддържа позицията, като придвижва ръчките на двигателите само с една шестнадесета от инча. Хвърли поглед към птицата на Малкия Оги, който летеше отляво на Кампарели. Големият завъртя показалец за поздрав и това накара Джейк да се усмихне. Щом Двамата Оги се будалкат, значи всичко е наред. Радиото припука и от него се разнесе глас, пълен с огорчение:

— Хок-1, тук Мустанг 1-04. Имам частичен отказ на хидравликата.

Погледът на Джейк се насочи към Фантома, който беше увиснал на около сто фута вдясно от челната група. Докато наблюдаваше, най-близкия А-7 от челото се насочи към Фантома и почти се прилепи до него.

— Мустанг, от корема ти излиза хидравлична течност. — Течността беше оцветена в червено, за да се забележи веднага.

— Мустанг, тук Хок-1. Връщай се обратно.