Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Сержантът се ухили.

— Радвам се, че не идвам с вас — каза той и изчезна надолу по стълбата.

Както обикновено, пилотът направи по памет проверка преди запуск на разположението на всеки бутон и лост по командното табло, като първо мислено си го представяше, а после го поглеждаше и докосваше. Размърда се в седалката. Еех! — каза си той. Любимото ми кресло! Затвори очи и отново провери бутоните, а пръстите му се движеха уверено по всеки един от тях.

Свери часовника си с бордния. Имаше три минути, преди ръководител-полетите да нареди да запусне двигателите. Забеляза, че долу на палубата сержантът и оръжейниците вече носеха защитни ризи и шлемове, а също и надуваеми спасителни жилетки, в случай, че изгорелите газове ги издухат зад борда. Пилотът се облегна назад и се загледа в играта на слънчевите лъчи и светлосенките, прокрадващи се през пухкавите облаци.

— Направо страшен ден за полети — каза той на Върджил Коул, който вдигна поглед от компютъра.

— Ъхъ.

Джейк си сложи шлема и зачака за сигнала на стартьора. След по-малко от десет секунди те вече рулираха към катапулт 3 по средата на палубата. Изстреляните оттук самолети излитаха под ъгъл, вместо над носа на кораба.

Докато чакаха реда си за изстрелване, Джейк наблюдаваше боцман Мулдовски, който днес беше дежурен на средните катапулти. Боцманът ходеше наперено нагоре-надолу, като пиратски капитан — с шкембе напред и изпъчени гърди и хвърляше по едно око към сигналните светлини на Кулата. Започнеше ли обаче изстрелването, той се превръщаше в страшно зает човек — проверяваше скоростта на вятъра, нагласяше налягането на парата и в същото време наблюдаваше закачането на самолета на съседния катапулт. Той лично пускаше всеки един самолет — първо сигнализираше на пилота да даде излетен режим, докато проверяваше дали всичко е в изправност, после отговаряше на козируването и даваше сигнала за изстрелване — като фехтовчик, нанасящ удар срещу тридесетте възела скорост на вятъра. Оставаше в тази поза, с протегната напред ръка, докато крилото на ускоряващата машина профучаваше над главата му. Вятърът и горещите изгорели газове се завихряха около него като около непоклатима скала.

Самолети, с все още прибрани криле, се нареждаха един след друг зад всеки катапулт. Дефлекторните щитове — големи шарнирни плоскости зад всеки изстрелващ механизъм — насочваха изгорелите газове от излитащата птица нагоре и встрани от палубата. Тези щитове се спускаха надолу след всяко изстрелване, за да позволят на следващия самолет да рулира върху катапулта. Група техници се втурваха към летателната машина зад щита и се заемаха с последните предполетни проверки. Няколко оръжейници издърпваха предпазните щифтове от бомбодържателите. Всеки вършеше съсредоточено работата си и в същото време бдеше да не го прегази някое колело, да не го завлече катапулта или да не се претърколи като топка за боулинг по палубата от струята изгорели газове. По палубата имаше толкова много хора, че непрекъснато някой пресичаше трасето за рулиране и минаваше под движещата се машина, между основните стойки и соплата

Джейк проследи увеличаването на оборотите и видя дежурният на катапулта да завърта пръсти в сигнала „излетен режим“, видя също как мъжете тичешком се отдръпнаха от машината му и как носът на кораба бавно и ритмично се поклаща нагоре-надолу върху морските вълни. Застана в очакване на невероятната тръпка, когато за две и половина секунди катапултът щеше да ускори самолета до скоростта на излитане. Щом Интрудърът се плъзна по катапулта и се вдигна в свежия морски въздух, Джейк изрева от възторг и по СПУ-то се понесе призрачен вой, което накара Върджил Коул да изгледа критично пилота, след като се издигнаха във въздуха. Графтън зави леко вляво, за да освободи пространството пред носа на кораба, после издигна натоварения бомбардировач на петстотин фута, където машината се позаклати, докато прибираше предкрилките и задкрилките.

Той остави Интрудъра да лети на височина петстотин фута според инструкцията за отлитане при визуални полети — докато ТАКАН-ът отчете отдалечаване от кораба седем мили. Тогава зави наляво и се заизкачва нагоре.

На височина десет хиляди фута изскочиха над облаците и Джейк видя на около пет мили зад себе си два танкера КА-6Д и придружаващите ги Фантоми. Танкерите летяха в установен завой, а изтребителите се бяха подредили до тях и чакаха реда си на зареждащите маркучи. На тринадесет хиляди фута Джейк прекрати изкачването и огледа хоризонта за други А-6. Забеляза два, на поне дванадесет мили разстояние. Пилотът увеличи наклона, поддържайки височината, прелетя над кораба и се насочи към тях. Приближи се към дясното крило на Шкипера и погледна назад към зоната за изчакване. Последният Интрудър от четворката беше само на една миля разстояние и се приближаваше. Беше Новия, който за тази акция щеше да му бъде воден.