Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Джейк наблюдаваше огънчето на цигарата в тъмнината и размишляваше върху евентуалните последствия от една такава, твърде съблазнителна атака. Този път няма да е „предполагаема концентрация на военни камиони“, нито атака върху вече бомбардирана жп линия. Не, този път целта ще е достойна и ще си струва усилията. Ще направят удар, който може да има положителен ефект върху изхода от войната. Комунистите добре разбират, когато заговори политиката на оръдейните дула, каза си Джейк. Ще схванат посланието. За да защитят Ханой, разбира се, ще хвърлят във въздуха всичко, което имат и ние ще трябва да се справим с това.

Морган с готовност би се съгласил да бомбардира Седалището на партията, реши Джейк, но ще се съгласи ли и Коул? Ако Върджил е опитен навигатор и не си поплюва — какъвто изглеждаше — може би щеше да възприеме идеята. През следващите няколко дни ще си проличи.

Джейк угаси фаса и се съблече на тъмно. Би било страхотно да ги смажем!

Телата им лъщяха от пот на следобедното слънце. Голи, до кръста, обути в широките моряшки дънки, оръжейниците работеха по групи и вдигаха бомбите от количките към бомбодържателите на самолетите на височина около два метра. Всеки път, когато се напрягаха, за да повдигнат някоя бомба, мускулите им изпъкваха. Днес около Интрудърите работеха две различни групи. Щом отговорникът на групата им извикваше „Хайде!“, осем моряка изпъшкваха дружно и петстотинкилограмовата бомба влизаше в бомбодържателя. Там те я задържаха с мускулестите си ръце, докато командирът затвореше механичните резета, които прикрепяха бомбата към самолета, и вкараше червените предпазни щифтове. Когато от всеки пилон увиснеха по три големи зелени кренвирша, някой минаваше от бомба на бомба, завинтваше на носа механичните детонатори и инсталираше деблокиращите жици за задействането им. На Джейк Графтън оръжейниците му напомняха на гимназиален отбор по ръгби — една бодра дружина от млади и здрави мъже с широки рамене и набраздени от мускули кореми.

Някои от тях винаги успяваха да намерят време да надраскат с тебешир лично послание към виетнамците върху една-две бомби. Това всички го бяха правили през първия месец от плаването, но сега вече за повечето от тях преживяването се беше изтъркало. Бащите им бяха поставяли бомбите на пилоните по същия начин и бяха писали подобни послания на японците. Един от надписите привлече вниманието на пилота: „Ако успееш да прочетеш това, значи си жълтокож, роден с късмет“.

Джейк провери дали всяка от бомбите беше инсталирана правилно, после прегледа настройката на детонаторите на носовете им. Всеки от тях трябваше да се взриви след шест и половина секунди свободно падане. Днес Интрудърът на Графтън щеше да понесе дузина 1000-паундови бомби и 2000-паундов подвесен резервоар на корема, което означаваше над два пъти повече полезен товар от този на Б-17, летели срещу Берлин.

— Разбийте ги, господин Графтън — каза старшият на групата и отведе хората си към следващия самолет. Джейк продължи предполетния преглед. Слънцето печеше приятно по раменете му, а тениската му се навлажни от пот, докато той преглеждаше гумите, спирачките и ключалките на люковете. Поспря, затвори очи и обърна лице към слънцето, чиято светлина проникваше през клепачите му. Вятърът разрошваше косата му. Той отвори отново очи и погледна към големия кълбовиден облак, сред яркосиньото небе. Скоро...

Когато Джейк скочи в пилотската кабина, Върджил Коул вече беше притегнал коланите и проверяваше картите и записките си. Техникът на самолета Мегьт последва пилота по стълбата и се наведе над кабината, за да му помогне да закопчее катарамите.

— Как е баща ти, Буба? — запита Джейк.

— Вече е добре, господин Графтън. Обадих се до Тексас, както ми казахте. Мисля, че ще се оправи. Ей, къде ще летите днес?

Графтън бръкна в джоба над глезена на пилотския си костюм и извади картата. Разпери я и забучи пръст на едно място.

— Ето тук.

Това, което сержантът видя, бяха зелените и кафяви географски означения на речна делта и планинска местност, сини линии за реките и точици и кръгчета за селата и градовете, със странни и екзотични имена.

— Какво има там?

— Електрическа централа — Джейк знаеше, че през последните шест месеца тя беше бомбардирана поне три пъти.

— Къде се намира Ханой? — запита Бубата. Джейк отвори още една гънка на картата.

— Ето тук. А ние се намираме тук долу, на позиция „Янки“. — Той премести пръст към залива Тонкин.