Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Опитът и рефлексите на Джейк Графтън го накараха в момента, в който колесникът му докосна палубата, да бутне ръчките докрай напред и да прибере въздушните спирачки, за да се подсигури, в случай че не успееше да закачи въже и се наложеше да простартира. Когато усети, че скоростта му намалява, той върна РУД-овете на малък газ, изключи светлините и прибра задкрилките. А-6 спря и леко се върна назад.

Пилотът натисна копчето за вдигане на куката на опашката и задейства спирачките. Интрудърът закова на място, този път окончателно.

Джейк видя, че откъм острова към него се втурнаха няколко души. Изключи десния двигател и вдигна фанара. Санитар в бяла престилка се изкачи по стълбата откъм страната на навигатора и се присегна към Макфърсън. Вдигна главата му, погледна врата и посочи към лампата над рамката на фанара. Пилотът я включи и запримигва на ослепителната бяла светлина, която изведнаж заля кабината.

Гъстата алена кръв беше навсякъде. Макфърсън бе направо залян. Пултовете от неговата страна — също. Дясната ръка на Графтън също бе омацана в червено, както и ръкохватката на лоста и изобщо всичко, което бе пипал. Кабината приличаше на касапница.

Още хора се надвесиха над тях, обезопасиха катапултната седалка и се заеха да разкопчават предпазните колани, придържащи Макфърсън към седалката, за да освободят тялото му от тях. Вдигнаха го от мястото му и го подадоха на очакващите долу санитари.

Опитвайки се да запази самообладание, Джейк сгъна крилете и изключи уредите. Изведнъж си даде сметка, че Сами стои на стълбичката от неговата страна. Ландийн се пресегна вътре, дръпна стоянъчната спирачка и изключи левия двигател. Графтън откачи кислородната си маска и свали шлема си Погледът му беше закован върху носилката с Морган Макфърсън, докато тя не изчезна в острова през голямата метална врата.

Над кабината се възцари тишина. Вятърът изсуши потта по лицето и косата на Джейк. Стана му студено. Отново се взря в кръвта по ръката си, по лоста, кръв навсякъде около него. Часовникът върху командното табло бе едно от малкото неща, останали чисти. Пилотът погледна приятеля си в очите.

— Сами... — Почувства как нещо горещо напира в гърлото му и повърна в шлема си.

Рано следващият следобед Джейк Графтън се отправи назад към кърмата, проправяйки си път между самолетите в хангара и механиците, които се суетяха около тях. Разузнавателните РА-5 Виджилънт, изтребители Ф-4 Фантом, бомбардировачи А-7 Корсар и А-6 Интрудър, няколко хеликоптера — всичките бяха подредени така, че да се използва максимално всеки фут пространство. Тук, в хангара, се извършваха поправки и рутинни прегледи на самолетите — нещо, което не можеше да се направи горе на палубата сред дъжд и вятър. Тук също така бяха и самолетите, които очакваха да им бъдат донесени със специален кораб или транспортния самолет необходимите части. Хангарът заемаше акър и половина от площта на кораба и обикновено бе привлекателно място за Джейк, но днес това не беше така.

Когато стигна до края, той мина през отворените огнеустойчиви врати на Отделението за поправка на двигатели и влезе вътре. Млади мъже, облечени в обичайните дрехи — избелели дънки и ризи, покрити с петна от масло, грес и хидравлична течност — работеха по реактивни двигатели, поставени върху високи до кръста стойки. От джобовете им се подаваха мръсни парцали и най-различни отвертки и ключове. Преди да дойдат тук те сигурно бяха прекарвали дългите летни вечери в Щатите облечени горе-долу по същия начин, залисани около своите Шевролети и Фордове.

Джейк се приближи към началника на работилницата — слаб мъж на средна възраст.

— Шефе, да ти се намира някой непотребен гаечен ключ или друго желязо, което да ми дадете?

Мъжът огледа застаналия пред него пилот, облечен в униформа цвят каки. Джейк Графтън бе висок около шест фута и тежеше 175 паунда. На гърдите си, отляво, носеше пилотска значка, а от дясно — емблема на ескадрилата А-6. Две умни сиви очи гледаха събеседника си над нос, който бе един размер по-голям за това лице. Кафявата коса показваше първите признаци на оплешивяване. Офицерът носеше под мишница навитата си на руло летателна униформа.

— Разбира се, мистър Графтън. — Началникът порови в метална кутия до едно отрупано с чертежи и бланки бюро. Избра две странни на вид парчета стомана, които общо тежаха около шест паунда, и ги подаде на пилота.

— Благодаря, старши!