Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Още зенитки се включиха в стрелбата. Несъзнателно Джейк се опита пак да премести ръчките напред, за да увеличи скоростта. Вече летяха с 505 възела. Може би трябваше да хвърли част от горивото — имаше още 10 000 паунда. Не, дори и с по-малко гориво самолетът нямаше да се ускори повече — вече беше изстискал всичко от него. Пък и гориво можеше да му е необходимо, за да стигнат до Да Нанг, в случай че корабът не ги приемеше веднага.

Най-после белият пясък на брега проблесна под тях. Графтън включи транспондера и постави аварийния код.

— Дявол 505 пресече брега. Макфърсън не се и помръдваше.

— Тук Блек Ийгъл, Дявол 505! Уейгън Трейн знае за проблема ви. Имате ли други поражения?

„Уейгън Трейн“ беше позивната на кораба. Джейк Графтън погледна командното табло, после хвърли поглед към Морган Макфърсън.

— Не, само един тежко ранен.

— Разбрано. Следим ви на радара. Курсът към кораба е 130 градуса. Включете код 1-6-0-0.

— Разбрано.

Графтън пое зададения курс и включи ТАКАН-а — радионавигационната апаратура, която щеше да ги направлява към самолетоносача. След мързеливи раздвижвания, стрелката се закова на 132 градуса. Джейк направи необходимата корекция, набра 5000 фута и продължи на максимален режим. През това време той постави указания код на транспондера. Най-накрая и далекомерът отработи сигнала, показвайки 95 мили до кораба.

Облачната пелена над тях скриваше луната и звездите. Заобиколен от безкрайния бял пух Джейк се чувстваше като последния човек на земята. От време на време поглеждаше към Макфърсън — главата му се полюляваше безжизнено напред-назад в такт с движението на самолета. Графтън стисна ръката на помощника си с всичка сила, но не получи отговор. Въпреки това не го пусна, надявайки се, че Макфърсън все пак усеща присъствието на приятел. Опита се да говори по СПУ-то, но откри, че от устата му излиза само един грачещ звук.

Новината за проблема на Дявол 505 застигна капитана на Шило на мостика. Капитан Робърт Бома служеше вече 27 години в Американския Флот. На ревера му бе окачена пилотска значка. Висок, слаб, с посивяла коса, той бе свикнал да спи само по три часа дневно, като винаги, когато можеше, дремваше по малко. Когато имаше дори и един самолет във въздуха, капитанът неизменно седеше в специалното кресло горе на мостика.

— Какво е разстоянието до Да Нанг? — попита той вахтения офицер, докато обмисляше всички възможни варианти. Да Нанг беше най-близката приятелска база.

— Почти 200 мили, сър.

— Ще ги приемем на борда! — Капитанът се наведе и включи микрофона за вътрешна връзка.

— Говори капитанът! Разчистете полосата за кацане. Подгответе палубата. Имаме аварийна ситуация.

За секунди палубата се превърна в организиран хаос. Зареждането с гориво и боеприпаси беше преустановено и буксировчиците се заеха да преместят самолетите напред към носа, за да освободят полосата за кацане. Пет минути след като заповедта бе издадена, полосата за кацане бе чиста и корабът бе обърнат срещу вятъра. Дежурният спасителен хеликоптер, Ангела, започна да кръжи до десния борд. Хората от екипа за разчистване, облечени в азбестови костюми, запалиха двигателя на палубната пожарна кола и заеха местата си. На палубата се качиха един лекар и няколко санитари и застанаха до острова.

Съквартирантът на Графтън, Сами Ландийн, пушеше пура в стаята за предполетна подготовка на ескадрила А-6, когато чу от говорителя над бюрото на дежурния офицер вестта за аварийното положение. Шкиперът на ескадрилата, капитан Франк Кампарели, остави настрани вестника, който четеше и се вслуша в предаваното съобщение. Ландийн махна пурата от устата си и се вторачи в металната кутия.

— Сам, иди на платформата на РК-то и поддържай връзка чрез радиото! — Кампарели погледна към дежурния офицер. — Харгис, отивам до центъра. Намери заместник-командира и му кажи да поеме нещата тук.

Капитан Кампарели излезе от стаята и тръгна към Центъра за контрол на въздушния трафик. Сами Ландийн го последва на път за платформата на ръководител-кацането. Пурата му остана да пуши на пода, където я бе изпуснал.

— Много зле ли е ранен навигаторът? — попита по вътрешния телефон старши ръководител-полетите диспечера на атаката. В съседната зала офицерът, който наблюдаваше как малката зелена точка се приближава към центъра на екрана, веднага включи с крак микрофона.

— Дявол 505, тук Уейгън Трейн! Доложете състоянието и сериозността на раната на навигатора!