Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Джейк Графтън погледна към навигатора. Бликащата между пръстите на Макфърсън кръв изглеждаше черна на светлината на червените лампички в кабината.

— Морг?

Макфърсън започна да се дави. Очите му изскочиха от орбитите си и той се втренчи в пилота. Веждите му се събраха в една линия. Плю кръв и изгърголи:

— Джейк! — Отново се закашля, микрофонът предаваше всеки звук.

Джейк откъсна поглед от Макфърсън и започна да мисли трескаво, вторачен в командното табло пред себе си. Какво се бе случило? Без да забележи, той бе дръпнал лоста назад и сега самолетът се носеше на 700 фута над равната като тепсия делта — ярка точка на екраните на всички противникови радари. Графтън заби лоста напред и каза:

— Не се опитвай да говориш, Морг! Ще те спася! — Той хоризонтира на 300 фута над земята, отново скрит от приземното ехо.

Исусе! Исусе Христе! Нещо е пробило фанара — парче шрапнел или пък случаен куршум!

Макфърсън прошепна:

— Джейк... — Пръстите на ранения стиснаха ръката на Графтън, след което немощно се отпуснаха. После той отново се опита да сграбчи Джейк, но явно силите бързо го напускаха. Падна напред. Главата му остана да лежи опряна в тубуса на радара. Спасителната му жилетка бе цялата в кръв. Без да изпуска лоста за управление от лявата си ръка, Джейк се опита да откачи кислородната маска на Морган. Изпод уплътнението избликна още кръв. Черни петна имаше и по ръкава на летателния му костюм, там, където Макфърсън го бе уловил.

Вражеските зенитки отново побесняха — оранжеви 37-милиметрови снаряди се разлетяха нагоре. Стреляха главно вдясно, така че Джейк Графтън отклони леко самолета, за да прелети точно над изстрелите. Плавно набра височина и когато оръдията минаха под него натисна диво гашетката за пуск. Една, две, три, четири: „Рокаи“-те полетяха надолу една след друга, с разлика частица от секундата.

— Да ви го начукам, ебалници мръсни! — изкрещя истерично той.

Отново погледна Макфърсън — ръцете му висяха безпомощно надолу към пода на кабината. От гърлото му още бликаше кръв.

С ръка върху лоста за управление Джейк изправи ранения назад и задейства обтегача на раменните колани. Опита се да напипа дупката от куршума с пръсти, но с ръкавицата не можеше да усети нищо, така че побърза да я свали, обаче дори и с голи ръце не можа да открие раната.

Хвърли поглед към приборите. Твърде много отклоняваше вниманието си, а това бе грешка, която можеше да струва живота и на двамата. Самолетът не можеше да се управлява сам, а там долу ги чакаше сигурна смърт. Вдигни лявото крило, оправи носа, изкачи се до 500 фута и после се заеми с ранения! Отново напипа пулсиращата кръв на врата на Макфърсън. Намери дупката, запуши я с пръсти и пак се върна към пилотирането. Прекалено високо сме! Стрелба отпред! Тримувай! За миг премести лявата си ръка от лоста върху ръчките и ги бутна напред, въпреки че те бяха вече на ограничителите. Кръвта от гърлото на Макфърсън започна да избликва все по-нарядко. Реши, че високото налягане вътре може да повлияе добре на раната, но еуфорията му бързо премина. Как щеше да приземи самолета с една ръка?

Главата му се извъртя към изпадналия в безсъзнание до него мъж. Направи му впечатление колко отпуснато тялото на ранения реагираше на клатенето на самолета от голямата скорост, с която летяха. Джейк притисна още по-силно пръсти върху дупката, докато ръката не го заболя поради неестественото ѝ положение и напрягането.

Сети се за превключвателя за постоянна връзка по СПУ-то, който му позволяваше да не натиска бутона за връзка всеки път, когато искаше да говори с навигатора. Пусна за миг лоста и светкавично го включи:

— Хей, Морган! Дръж се, приятелю! Ще се оправиш! Ще те откарам у дома! Не се предавай, Морг!

Вече не усещаше нито пулс, нито кръвотечение. Неохотно махна пръстите си от раната, изтри ги в панталона си и отново хвана лоста. Намери бутона за радиовръзка и изчака бипването на кодиращото устройство.

— Блек Ийгъл, тук 505, на приемане!

— 505, тук Блек Ийгъл, казвай!

— Навигаторът ми е ранен. Обявявам извънредно положение. Искам аварийно кацане. Повтарям, навигаторът ми е прострелян. — Гласът му бе силен и спокоен — нещо, което го изненада, като се имаше предвид колко несигурен и безпомощен се чувстваше всъщност.

— Разбрано, 505! Ще предадем! — Радиото замлъкна отново. Докато чакаше отговор, Джейк заговори на Макфърсън.

— Не ми прави такъв номер, копеле такова! Никога не си се предавал лесно, Морг! Не го прави и сега!