Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Нито достатъчно височина, нито достатъчно късмет! — отбеляза Каубоя, като вдигна поглед от бележника си.

Шкиперът захапа молива и концентрира вниманието си върху Каубоя.

— Паркър, кажи на оръжейниците да започнат да слагат от инфрачервените капани 10 10 инфрачервени капани — приспособления със силно топлинно излъчване, които се изстрелват за защита от ракети с топлинни глави заедно с диполните отражатели. Примерно на четвъртата и дванайстата позиция. Това ще ни осигури по два капана за всяка двойка ракети. В случай че те наистина използват топлинни глави, ще можем да ги парираме. — Каубоя си записа. — Освен това искам да не включваш Джейк в наряда за тази вечер. — Каубоя стрелна Графтън с очи.

— Добре, приятели, това е всичко. Искам да поговоря с Джейк насаме. — Началник-щабът и Каубоя излязоха. Кампарели изчака стъпките им да заглъхнат в коридора, след което проговори:

— Мисля, че знаеш как се чувствам. Отвратително е, че загубихме Морган!

— Да, сър, така е.

— Искам да напишеш писмо до жена му. След няколко дни ще го изпратя, заедно с моето. Така ще ѝ дадем малко време да преодолее първия шок.

— Добре.

— Имаш ли да ми казваш нещо за инцидента, което не си искал да включваш в официалния рапорт?

Джейк не можа да скрие изненадата си.

— Не, сър!

— Ако има такова нещо, най-добре да го знам отсега. Трябва да съм наясно какво, по дяволите, става на тези самолети! Шестнайсет самолета и осемнайсет екипажа са ми на главата. Изобщо не ми е приятно да губя който и да е от тези хора или машини!

Джейк преглътна.

— Капитане, всичко вървеше като по масло. От наша страна нямаше никаква грешка. Просто в случая жълтите извадиха късмет.

Кампарели си запали цигара. Ниско постриганата му коса бе започнала да посивява. Хиляди тънки бръчици тръгваха от ъгълчетата на очите му. Като на повечето пилоти, и неговото лице бе почерняло от слънцето, но ръцете му, обикновено закривани от ръкавите на летателния костюм, бяха много бели. По средата на челото му се виждаше голям белег — спомен от младостта, когато веднаж бе приземил по корем един А-1 Скайрейдър и си беше разбил главата в прицела.

— Никакви грешки, значи? Докторът ми каза, че си стискал Макфърсън за врата толкова силно, че си повредил тъканта. А в това време си летял над върховете на дървета, пилотирайки с лявата ръка. Басирам се, че този твой полет е бил като пускане със скоростно влакче в някой увеселителен парк. — Той издуха дим в лицето на Графтън. — Единственият начин, по който е можело да спреш кръвта, е бил да напъхаш пръст в дупката от куршума и да запушиш артерията. Но в този случай Макфърсън щеше да умре от липса на кислород в мозъка.

Кампарели се наведе напред в креслото и като опря лакти на коленете си, погледна Графтън в очите.

— Знам, че не би могъл да си наясно доколко сериозно е ранен, но докато си си играел на доктор е можело да се плеснеш долу и тогава и ти и Макфърсън щяхте да си имате по една от онези малки ливадки с каменни оградки и много цветя. Естествено, самите вас там нямаше да ви има, защото труповете ви щяха да се разпилеят из оризищата в радиус от половин миля! Намеренията ти са били благородни, обаче моята работа е да ти кажа, че здравия разум и правилната преценка на ситуацията са единственото, което може да те опази жив до момента, в който ти дойде времето да си умреш в леглото като останалите хора по тая земя. И дори и това не е много сигурно!

Кампарели забарабани с пръсти по масата. Заговори тихо: — Късмет просто не съществува. Ако се смяташ за късметлия и се надяваш на това, за да оцелееш, дните ти са преброени. — Говореше на себе си. — Най-големите късметлии вече са мъртви. Мислеха си, че са заобиколени с нещо като златен ореол, магически щит, през който не може да проникне нищо! — Погледна към Графтън. — И всички вече са мъртви! — Произнесе последното изречение много бавно, като подчертаваше всяка дума.

— Знам, сър, прав сте, но това, което ме притеснява — уважението на Джейк към Кампарели се бореше с надигащия се в душата му гняв, свързан със смъртта на Макфърсън, — е, че продължаваме да даваме безсмислени жертви. Самолетите ни се съсипват, а хората ни умират заради някакви маловажни цели. „Вероятно струпване на камиони“! За Бога! Един човешки живот в замяна на някакви стари, потрошени камиони! Ако изобщо са били там, което не е много сигурно! Не може да няма по-важни обекти за нападение от някакви скапани камиони! Не може ли да бомбардираме нещо в тая страна, което да е от съществено значение?