Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— План „Клечки за зъби“ — рече Сами. — Когато направим от всичките им дървета клечки за зъби, те ще трябва да се предадат!

— По дяволите, не може ли да обстрелваме нещо наистина съществено! В Северен Виетнам не може да няма цел, която да си заслужава риска! Морган умря, а нямаме нищо, което да доказва, че не е било напразно — дори вторична експлозия! — Джейк си наля още бърбън в чашата. — А шкиперът каза, че не можело да се направи нищо по въпроса!

Изправи се и закрачи напред-назад из малката каюта. Знаеше, че целите, които трябва да се атакуват, се спускат всекидневно отгоре и че по-нататък те се разпределят между различните ескадрили. Това беше работа на Отдела за Бойно планиране, който преценяваше как да извърши подялбата на целите в зависимост от възможностите и броя на самолетите, с които разполагаше в момента всяка ескадрила. Различните цели се завеждаха под съответен входящ номер. Така изготвеният списък се предаваше на плановиците на ескадрилите, които, след консултация с щабния офицер или командира на ескадрилата, определяха съответните екипажи. Нарядът за полетите се отпечатваше и пускаше под вратата на каютата на всеки пилот най-малко три, но за предпочитане четири часа преди първия полет за деня. След като се видеха в наряда, пилотите на А-6 и техните навигатори отиваха в Центъра за разузнавателна информация, където срещу кодовия номер получаваха снимки, карти на местността и евентуално радарни изображения на целта. Тази информация се подготвяше предварително от професионалните разузнавачи на ескадрилата, които не летяха, но бяха специалисти в набирането и подготовката на секретни материали. Като използваха всички данни, които можеха да получат, навигаторите планираха предстоящия полет, като обикновено пилотите също бяха там, за да следят подготовката. Най-често навигаторите избираха маршрути, които да избягват по-сериозните концентрации на зенитни средства на противника, набелязваха навигационни ориентири, измерваха разстоянията и изчисляваха времето за всяка отсечка от маршрута. Тяхна работа бе също така да свалят от картите всички необходими им данни, за да ги вкарат после в бордния компютър. Докато пилотите нарязваха и сгъваха по подходящ начин полетната карта, която щяха да вземат със себе си в кабината на самолета, навигаторите им, като използваха всичките си придобити умения след многобройните часове практика, нахвърляха скица на целта, както би се видяла върху екрана на радара. И понеже бомбардировачът щеше да се приближава към набелязаната цел с 500 възела, или над 800 фута в секунда, навигаторът имаше на разположение не повече от няколко секунди, за да определи точното място за атака измежду хилядите наземни обекти, които отразяваха радарната енергия и се появяваха върху екрана. Една грешка и бомбите щяха да попаднат не там, закъдето са предвидени, което щеше да означава, че полетът е бил абсолютно без резултат. Макфърсън бе истински магьосник на радара, припомни си Джейк. Беше притежавал забележителния талант да избира от обърканото изображение на обектите под тях точната сграда или ориентир, който им трябваше. „Не бомбардировката е проблемът, мислеше си Джейк, а незначителността на избираните обекти!“

— Е, поне няма да продължи така още дълго време! — намеси се в мислите му Сами.

— Какво имаш предвид?

— Още ли не си чул? Кисинджър обяви, че скоро ще има мир. Каза го снощи по новините. Войната почти свършва.

Джейк се почувства така, сякаш някой го е ударил с все сила в стомаха.

— О, по дяволите — каза Сами. — Ти и Морган летяхте, когато го предаваха. Никой ли не ти каза?

— Не — прошепна той.

— За Бога, човече, много съжалявам! Наистина съжалявам!

И двете лампи „Пожар“ блестяха в ослепително червено. Самолетът бе извън контрол. Манометрите на хидравликата все още показваха достатъчно налягане, но носът своенравно играеше нагоре-надолу и машината се отклони вляво. Той бутна лоста докрай вдясно, но левият крен се увеличи.

Погледна към Морган. Главата му липсваше. От края на врата като фонтанчета нагоре избликваха струи кръв. Плексигласът на дясната част на фанара липсваше и вятърът бушуваше из кабината. Командният лост бе в изправност, но самолетът отказваше да му се подчини. Тялото му се блъскаше напред-назад под напора на вятъра и претоварването 11 11 претоварване — величина, изразяваща съотношението между подемната сила и теглото на самолета; 3 g означава, че на тяло, което се намира в самолета и тежи 5 кг при определена еволюция му действа сила от 15 кг . Висотомерът бясно се развърташе и той се пресегна към ръчката за катапултиране между краката си. Нямаше я! Ръцете му се протегнаха нагоре към дублиращата ръчка над главата му, но и тя не си беше на мястото! Не можеше да откъсне очи от лудото препускане на стрелките на висотомера. Полудял от бученето на ураганния вятър, той изкрещя.