Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Морг беше невероятно чиста душа, Джейк. Няма нито едно порно списание или писмо от някое старо гадже! Човече, тоя, дето ще събира моя багаж, ще се надърви още докато ми чете писмата! — Той отвори поредния плик, увери се, че писмото е от жената на Морган, върна го в плика и го прибави към купа, който щяха да слагат в стоманените сандъци.

— Тая почтеност на Морг оказваше добро влияние върху моите поразклатени морални принципи! Той беше свестен човек! — каза Джейк.

— Наистина ще ни липсва! — Малкият Оги погледна Графтън изпод вежди. — Ами ти как си, приятелю?

— Добре съм. Шкиперът ми даде свободна вечер, но утре пак съм в наряда.

— Още няколко дни и тръгваме за Субик Бей 12 12 Субик Бей — най-голямата военноморска база на американския флот в театъра на бойните действия по време на войната във Виетнам — напомни им Големият.

— Единственото, което ще правя, е да лежа край басейна и да пия джин с тоник! — обеща си Малкият Оги.

— По това време на годината може и да вали като из ведро! — Джейк продължи да наблюдава работата на двамата. Малкият Оги старателно сгъваше униформите, бельото и цивилните дрехи на Морг, преди да ги сложи в сандъците. Когато вещите му бяха прибрани, а личната кореспонденция — прегледана, Морган Макфърсън вече щеше да е официално погребан за хората от ескадрилата. Но щеше ли и Джейк да го забрави толкова лесно?

— Ей, момчета, мислите ли, че войната скоро ще свърши?

— Имаш предвид изявлението на Кисинджър, че мирът скоро ще дойде? — намръщи се Малкият Оги.

— Аха. — Гласът на Графтън звучеше толкова меко и тихо, че Големият го изгледа сериозно.

— Няма да свърши, докато не бъде подписано мирно споразумение и жълтите не пуснат военнопленниците да се приберат у дома — каза Малкият.

— Няма да стане много скоро.

— Така ли мислиш?

— Ами, дрънкат за това вече три години. По дяволите, цяла година им отне да решат каква трябва да бъде формата на масата за преговори! С този темп мирният договор ще бъде подписан чак към края на века!

Големият каза:

— Морган няма да е последният загинал в тая война, Джейк! Не се самообвинявай! Още много мъже ще умрат!

Джейк се изправи да си върви.

— Пази се! — рече му Малкият Оги.

— Няма да летиш поне още 24 часа. Върви пийни нещо! — посъветва го Големият.

— Вече го направих.

— Ами направи го още веднаж!

Отново в каютата си, Джейк съблече униформата и свали една от вратичките на вградения гардероб, който по този начин се превръщаше в писалище. В нишата имаше разни листа и книги. Тя служеше също и за класьор за секретни документи. Пресегна се и запали флуоресцентната лампа, която осветяваше малкото бюро, но оставяше другата част от каютата в сянка. Приглушената светлина придаваше на стаята особен уют, който изглеждаше абсолютно невъзможен за такъв огромен военен кораб, чиито 95 000 тона побираха в себе си екипаж от пет хиляди души. Джейк изключи останалите лампи, за да потърси успокоение и забрава в уютния полумрак.

Какво ли можеше да пише на Шарън Макфърсън? Скъпа Шарън, съжалявам, че убих съпруга ти. Как изобщо да изрази с думи състоянието си? Нейният свят е разбит на парченца, а той, виждате ли, „съжалявал“! Ръцете му продължаваха да треперят. Реакция след шока, реши той. Взе един лист и го сложи върху разперените си пръсти. Хартията вибрираше. И тя, както всичко друго в неговия живот — целите за бомбардиране, случилото се с Морган — бе извън неговия контрол. Вторачи се в сенките из стаята. Припомни си какво изразяваше лицето на Морган, как се опитваше да заговори, кръвта. Кръв имаше навсякъде. Човешкото тяло съдържа толкова много кръв! Може би и хората, които двамата с Макфърсън бяха убили, бяха кървили така. А може би бяха умрели на място от взривната вълна. Това той никога нямаше да узнае.

Задъвка края на молива — главата му бе точно толкова празна, колкото и белият лист хартия пред него. Какво се казва на една вдовица и майка? Скъпа Шарън, атакувахме абсолютно безсмислена, незначителна цел и сега трупът на съпруга ти лежи в хладилника на моргата. Много съжалявам, че е мъртъв: съжалявам, о, толкова съжалявам, но това няма да го върне обратно, а ние двамата с теб и неговото момченце трябва да продължим да живеем въпреки всичко. Какво се казва на вдовицата на човек, спасил живота ти?

По онова време и двамата още бяха много млади и самолетоносачът бе далеч напред в бъдещето им. Този ден бяха приключили обучението си и рамо до рамо бяха прекосили паркинга на път към новия хангар, новата им флотска ескадрила. По някакво стечение на обстоятелствата бяха определени да летят заедно.