Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— 505, докладвай положението на директорите 7 7 директори — стрелки в електронните уреди, показващи на пилота посоката, в която трябва да отклони лоста за управление, за да промени траекторията на самолета !

— Нагоре и вдясно! — Правилно!

Компютърът на борда на кораба засече А-6 и подаде съответната информация за глисада и курс на дисплея в пилотската кабина. Но оттук нататък Джейк трябваше сам да следва командите на директорите и да приземи самолета на ръка — една от най-сложните задачи в авиацията, която изискваше огромно самообладание.

Долу, на платформата, Бетълс и Ландийн продължаваха да се взират в тъмнината. Ръководител-кацанията предаде по радиото:

— Светлините!

Джейк Графтън бе забравил да включи маяците на самолета, след като бе пресякъл брега на връщане. Сега той ги включи и бомбардировачът му стана видим за очите на колегите му. Ландийн си помисли, че щом като беше забравил това, Джейк може и да е обезточил системата за бомбопускане.

— Провери си главния превключвател! — каза той на Графтън. В отговор получи две прещраквания в микрофона — Графтън бе прекалено зает, за да говори.

— Палубата е чиста! — извика телефонният оператор.

— Разбрано! — отвърна Бетълс. Полосата за кацане бе свободна и арестерът 8 8 арестер — приспособление, с което се улавят самолетите, кацащи на палубата на самолетоносач — състои се от стоманени въжета и хидравлика за погасяване на кинетичната енергия бе настроен за теглото на А-6.

Интрудърът се колебаеше по глисадата, отклони се и вляво от осевата линия. РК-то отново включи микрофона си.

— Готови сме за посрещането ви, 505! Оправи си посоката! А-6 се върна към оста, където трябваше да бъде.

— Успокой се, продължавай така! Как се чувстваш?

— О’кей. — Гласът на пилота звучеше много, много уморено.

— Леко с газта! Докладвай топката! — Последната команда бе от особена важност — пилотът трябваше да докладва, че наблюдава оптическата система за кацане, разположена отляво до полосата. „Топката“ всъщност бяха две зелени светлини, с една жълта между тях, чиято задача беше да ориентират пилота за позицията му спрямо глисадата. Ако държеше жълтата между зелените до приземяването, той щеше да закачи третото от четирите въжета, опънати напречно на палубата.

— Топка за Интрудър, гориво 6.0!

Долу в командната зала матросите зад планшета изтриха последните данни за Дявол 505 и написаха „6.0“ до името на пилота. Оставаха му шест хиляди паунда гориво. Капитан Кампарели и старши ръководител-полетите погледнаха към монитора, който предаваше картина от камерата, разположена под палубата и насочена нагоре, по глисадата, и зачакаха.

От площадката си на палубата РК-то виждаше как светлините на приближаващия бомбардировач стават все по-ярки и по-ярки. В командния център и в залите за предполетна подготовка очите на всички се впиха в мониторите с малкото кръстче, представляващо зададената траектория на полета и едва доловимите светлини на захождащия самолет.

Ландийн чу двигателите. Свистенето постепенно се усили и той започна да различава промяната в шума, когато пилотът преместваше ръчките, за да поддържа глисадата. Бетълс извика:

— Слизаш под глисада! — Двигателите засвистяха по-остро.

— Още малко газ! — Този път вече изреваха. — Много, много! Излизаш отгоре! — Бученето намаля, после звукът пак набра сила, когато Джейк увеличи режима, за да стабилизира снижението.

А-6 приближи кърмата със страхотен тътен. Бетълс се намираше на 6 фута встрани от зоната за кацане и независимо от тридесетте възела вятър, които го биеха в гърба, той се концентрира изцяло върху приближаващия Интрудър. Разбра, че самолетът е с 3 фута отгоре, още преди да чуе намаляването на режима на двигателите и да види носа на А-6 леко да се отпуска надолу. Изкрещя в микрофона: „Тангаж 9 9 тангаж — термин, определящ положението на самолета спрямо напречната му ос !“

Интрудърът профуча покрай него — гигантска птица, търсеща палубата с куката и колесника си. От края на крилото до главата на РК-то за момент останаха по-малко от петнадесет фута. Бетълс по-скоро усети, отколкото видя Джейк да потегля назад лоста, в отговор на неговата команда. А-6 се стовари на палубата и закачи с куката си второто въже, което плесна като камшик. Бомбардировачът продължи напред по палубата. Горещината и звуковата вълна на работещите на излетен режим двигатели погълнаха двамата незащитени мъже. Ландийн, който се бе втурнал нагоре по палубата веднага, щом видя, че куката закача въжето, едва не загуби равновесие.