Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Звучи логично — каза Джейк, взе една от двете чаши в ръцете на Малкият Оги и я изпразни на един дъх до половината. После му я връчи обратно.

— Това беше специалитетът, който бях приготвил за Лудия Джак, Графтън! Ако искаш още, просто ме уведоми!

— Благодаря!

Ландийн протегна ръка над голия пилот и дръпна бармана за ръкава.

— Уиски с лед — погледна към Графтън и Коул. — Три пъти.

Тримата се заеха с питиетата си. Междувременно наблюдаваха оживлението около едно приспособление, имитиращо пилотска кабина и разположено върху релси, близо до отсрещната стена. Тази прословута измишльотина се наричаше „Звяра“. Струя сгъстен въздух я изтласкваше напред и в разстояние на 20 фута тя се движеше по равно, след това, по лек наклон, преминаваше през няколко двойни вратички и завършваше пътя си в застоялата вода на едно малко езерце навън. Единственият начин човек да не получи хубава баня в края на пътуването се състоеше в умелото дръпване на лоста за управление на кабината. Това беше ръчка, свързана чрез пружина за една кука, която можеше да се закачи в опъната напречно на релсите жица точно пред наклона. Но за да се улучи жицата беше необходимо безпогрешно умение. Тази вечер машината имаше доста работа и пилот след пилот цопваха във водата сред веселия рев на останалите: „на втори кръг, на втори кръг!“

Фердинанд Магелан и един мъж, когото Джейк не познаваше, се приближиха до тях и се представиха. Непознатият наистина беше новият пилот. Той изглеждаше едва на около 20 години и от лицето му лъхаше невинност, поради която, разбира се, щеше да стане жертва на доста груби шеги.

Докато говореха, Джейк забеляза Каубоя, който стоеше встрани от групата.

— Измори ли се да играеш карти?

Паркър презрително поклати глава.

— Още е много рано. Скръндзавите копелета не залагат достатъчно. По-късно ще се върна. Виждам, че вече си се запознал с Върджил.

Джейк кимна. Какво друго можеше да каже човек за Коул?

— Как беше в Хонконг? — запита Каубоя.

— Прилично — каза Джейк.

— Някоя разказа ли ти играта? — поиска да знае Каубоя.

— Ъхъ — Ландийн се ухили, а Джейк се изчерви. Видя, че Коул изгледа първо единия, после другия. „Тия очи са като рентген, по дяволите!“, помисли си той.

Останалите зяпаха как изтеглят от „Звяра“ поредния мокър до кости мераклия.

— Хей, тук има още един, навит за „Звяра“ — гръмко извика Каубоя.

През тълпата се отвори пътека, като през водите на Червено море. Паркър сграбчи Джейк за раменете и го тикна напред. Пилотът изрева:

— Намерете си някой друг! Дръпнете го тоя лунатик от мен! Не искам да се качвам в скапаната кабина!

Но го сграбчиха още повече ръце. Усети как краката му рязко се отделят от пода и как се понася напред към покритата с мръсотия машина. Джейк се примири със съдбата си и се остави да го поставят вътре и пристегнат с коланите.

Ландийн и Каубоя нещо се туткаха при таблото за управление.

— Как, по дяволите, пускате въздуха? — промърмори Сами.

Някой сигурно дръпна не тази ръчка, която трябваше, понеже една клапа гръмна и от сгъстения въздух лостът за управление изхвърча, прелетя през помещението и разби огледалото зад бара. Двама души едва успяха да се наведат, за да избегнат този летящ снаряд, а барманът подскочи, като чу трясъка от разбитото стъкло. На тълпата всичко това се стори безкрайно забавно.

— Идиоти такива! — ревна един плещест мъж с дълги щръкнали мустаци. — Махай се оттам, Ландийн, преди да си утрепал някого! И ти, Текс!

Сред нов изблик на смях Ландийн и Каубоя бяха избутани встрани, а управлението поеха по-опитни ръце.

Някой подаде на Джейк ново питие, докато той чакаше да поставят обратно лоста за управление и да закачат друга бутилка със сгъстен въздух. Играта започваше да му харесва. Облегна се назад, измъкна отнякъде цигара, вдигна крак и го облегна отстрани на кабината.

— Приятели, когато успеете да се справите с положението... — Видя Коул, очевидно студен и безразличен към всичко, което ставаше около него, спрял сините си очи върху Джейк. Как, за Бога, запита се той, ще летя с този човек всеки ден? Мисълта за дългите часове принудителна близост с него го ужаси. В този момент Коул му намигна.

Джейк се ухили и подаде чашата си на най-близкия зяпач.

— Цяла нощ ли ще се мотаете? — извика той на „ремонтната бригада“ отзад. — „Бандитите“ се връщат със скорост 10 възела и ще влетят през тия вратички, ако не си мръднете пръста!

— Кой ще изстреля това момче? — извика Хандълбар.