Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Ще те одера с десет.

— И аз — добави хор от гласове.

— Благодаря, момчета — победоносно се обърна към тях Ландийн, след като улови скобата. — За мен винаги е удоволствие да харча парите ви.

Прибра печалбата в джоба си и заедно с Графтън се запъти към бара, където ги чакаше Коул. Крайчетата на устните на Върджил бяха извити в някакво подобие на усмивка. Тримата се загледаха как Каубоя и още петима се борят с Боцмана и го тикат към кабината.

Джейк хвърли поглед към голия пиян мъж върху барплота и реши, че благоприличието трябва да бъде зачетено поне символично. Събу мокрите си чорапи и ги надяна на краката на безчувствения пилот на „Корсар“. След това се обърна към Ландийн.

— Благодаря ти, че ме заведе в Хонконг. Беше страхотно.

— Стига любезности!

— По дяволите, много ми е гот. Добре си изкарахме тоя път на сушата. Сериозно, Сам, чувствам се страхотно.

— Пиян си, Джейк. Винаги се чувстваш страхотно, когато си пиян.

Графтън трябваше да признае пред себе си истината в думите на Сами. Беше започнал пак да се натрясква, а когато беше пиян, винаги се чувстваше великолепно.

— Е — каза един глас зад тях. — Поне този изглежда съвсем кротък. — Капитан по бяла риза с къс ръкав гледаше към голия мъж върху бара. Над левия му джоб имаше четири реда нашивки, а върху тях златните пилотски крилца, знакът на авиацията. Най-горната лява нашивка беше Сребърната звезда. Сиви нишки прошарваха късо подстриганата му черна коса, а шапката му беше кипната силно назад. Козирката ѝ беше с „бъркани яйца“ 29 29 бъркани яйца — жаргон за лавровите клонки по козирката на фуражките на старшите офицери от Флота .

— Жив ли е? — обърна се капитанът към Сами с непринуден тон.

— Да, сър. Последният път като проверихме, беше жив. Капитанът се обърна към ниския мъж в цивилно облекло зад него.

— Казахте, мисля, че този човек е чисто гол?

— Да, така казах и е така. Той се качи на една маса горе, съблече се изцяло и силно смути дамския ми персонал.

— Сега има чорапи на краката си. Не е съвсем гол — отбеляза капитанът.

— Сър, няма да можем да задържим служителите си на работа, ако се продължава с подобно поведение. А кой ще плаща за всичко изпочупено горе? А за това огледало? — управителят на клуба посочи към парчетата стъкла зад бара.

— Убеден съм, че няма да имате проблеми да си осигурите работна ръка. Досега съм получил над сто кандидатури за всяка цивилна служба в тази база, вашата включително. Също така съм сигурен, че офицерите ще ви обезпечат за изпочупените вещи. Изпратете ни списък с цените на всичко, което трябва да се поднови и аз ще се погрижа да ви се изплати.

— Но...

— Качете се горе и си гледайте работата. Утре искам да получа списъка — капитанът се усмихна на Графтън и Ландийн. — Как върви вечерта?

— Чудесно, сър. Но мога ли да ви посъветвам нещо? По-добре свалете шапката си преди някой да ви е видял и да е извикал, че черпите. — Капитанът посегна да свали шапката си, но се отказа.

— Това ли е обичаят тук? Барман! — повиши той глас. — Тук има човек с кепе на главата си. Черпя всички! — Повече от шестдесет души се понесоха към бара.

С чаша в ръка капитанът преброди с поглед тълпата и съзря боцман Мулдовски.

— Ски! Мислех, че си се уволнил от кораба ми преди четири-пет години.

— Да, капитан Харингтън, така беше. Но се уморих да си седя на задника и да слушам приказките на старата, пък и гледам, във война сме... и ето ме и мен!

Капитанът изгледа мокрите му дрехи.

— Виждам, че и ти си опитвал да дадеш на тези млади господа по някой урок.

Боцманът погледна мократа си тениска с отвращение.

— Е, само дотолкова успях.

Атмосферата в бара се беше успокоила. Мулдовски се разприказва и летците го отрупаха с бира и се заслушаха в разказите му. Той успя да реши всички проблеми на Военноморския флот, посочи къде му е мястото на Конгреса, наруга всеки на тая земя, който не носи синята моряшка униформа и даде следната приета с одобрение оценка за повечето цивилни: „По-долу са и от лайно на кит на дъното на морето“.

Около два часа сутринта четири-пет души от А-7 слязоха долу, за да приберат голия си другар. Той щастливо похъркваше, докато не го изправиха да седне и наведоха напред. Щом се събуди, пияният веднага поиска още алкохол, но вместо това получи студена вода, закашля се и окончателно се свести.

Джейк излезе навън и седна на тревата, на около петдесет фута от сградата. Насреща, на кея за самолетоносачи се виждаше Шило, облян в светлината на прожекторите си. Дори от миля и половина разстояние корабът изглеждаше грамаден. Зад него, от високите хълмове на западното крайбрежие до входа на залива на юг, се простираха тъмните морски води. Освежаващ бриз духаше от морето към сушата и носеше влудяващ, солен дъх. Той се излегна на тревата и се загледа в звездите.