Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Паркър Каубоя се бе настанил на една от масите. Пред него имаше голям куп двайсетачки. Кимна на Джейк и Сами и им каза нещо, което те не чуха поради гълчавата, а после пак се съсредоточи в играта. Графтън си спомни, че Каубоя му беше разправял, как от печалбата след първото си плаване в западната част на Тихия океан е успял да обзаведе цяла къща.

Забелязаха Дърфи Рейзър и Ейб Стайгър с няколко други мъже на една маса далеч от музикантите, от другата страна на бара. Запроправяха си път през човешкото гъмжило към тях.

— Запознай се с новия си навигатор, Джейк! — каза Рейзър. Униформеният мъж до него се изправи и протегна напред ръка. Той беше с 5-6 см по-висок от Джейк, широкоплещест и с изсветляла от слънцето коса. От загорялото му лице гледаха студени и пронизващи сини очи. Под крилцата си имаше три реда ленти, на горната от ляво беше Почетният кръст на ВВС, с две златни звездички отгоре.

— Върджил Коул — Джейк усети здраво ръкостискане. Сами също се здрависа с него, после се оттегли. Джейк седна, за да се опознаят. Коул се облегна назад. Той очевидно нямаше нищо против вместо него да говори Рейзър. Заслушан в кратката си биография, навигаторът просто отпиваше от бирата.

— И след още две бойни плавания станал инструктор-навигатор във VA-42. Сега е в нашата банда — довърши разказа си Рейзър.

— От осем години е във Флота — вмъкна енергично Стайгър.

Рейзър се наведе напред и прошепна в ухото на Джейк:

— Коул не си пада много по приказките — Графтън вече беше добил това впечатление. — Нито пък е от тия, които се хилят за щяло и нещяло.

Джейк зададе на Коул няколко въпроса — къде е отрасъл, в кой град е завършил колеж. Отговорите бяха кратки: „Уинслоу, щата Аризона“ и „Феникс“. После и Графтън потъна в мълчание. Не изпускаше из поглед новия си навигатор, докато Рейзър го представяше на различни хора.

Пронизващите сини очи на Върджил се взираха изпитателно във всяко ново лице. През цялото време ъгълчетата на устата му бяха извити леко нагоре, но това не беше истинска усмивка. Все едно бе нахлузил маска, единственото подвижно нещо на която бяха очите. Имаше вид на човек, който прекрасно съзнава превъзходството си и се забавлява да наблюдава останалите хора.

Неохотата на новодошлия да приказва накара другите да потърсят нови теми за разговор. Никой не спомена за случката с крокодилите и Джейк изпита облекчение при мисълта, че бурята е преминала, както и беше предвидил Ландийн. Сега се обсъждаха другите нови членове на ескадрилата — един пилот и един навигатор, току-що преминали школата във VA-128. Двамата правели тренировъчни полети всеки ден и вече били готови, както дочу Джейк, да положат квалификационния изпит, състоящ се от 6 дневни и три нощни кацания на кораба. Това щеше да стане утре, когато отплават. Пилотът бил взел необходимата квалификация за А-6 само преди месец, но трябваше отново да я получи на борда на Шило, за да задоволи изискванията на Кампарели и командира на авиоотряда.

Ландийн се завърна при бандата точно навреме, за да чуе всичко това и да попита: — И къде са сега тези момчета?

Казаха му, че са в бара „При куката“ и той махна с ръка на Джейк.

— Коул — каза Джейк и се изправи. — Хайде да слезем долу.

Навигаторът последва двамата пилоти към страничната врата в края на помещението. Закрачиха през тревата към една ниска бетонна сграда и Джейк запита Коул как предпочита да го наричат.

— Върджил става. Или Коул. Няма значение — това беше най-дългото му изказване, откакто Джейк се беше запознал с него.

Бар „При куката“ първоначално беше служил за мазе на някаква по-голяма сграда, която или не е била достроена, или е била съборена. Но това очевидно беше станало доста отдавна; събралите се там мъже не знаеха и нито един от тях не се интересуваше. В „При куката“ се въртяха най-големите пиячи и скандалджии. Тук човек можеше да си поръча топъл сандвич аламинут и колкото си иска пиене, всичко за 10 цента по време на Щастливия Час, а през останалото време — за 25 цента. Вътре беше забранено за жени.

Джейк, Сами и Коул влязоха в претъпкания бар. Видът на всички останали вътре подсказваше, че трезвеността ги е напуснала преди няколко часа. Както им беше казал Змията, на барплота лежеше по корем и в безсъзнание един гол мъж. Между двата бута на задника му някой беше сложил черешка за коктейли.

— Тоя защо е по корем? — запита Джейк.

— Божичко, Джейк! — Малкия Оги се приближи към тях. — Откъде падаш? Всеки знае, че пиян човек се обръща да лежи по корем, за да не се задуши, ако повърне.