Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Аз, за Бога! — прогърмя един глас със силен южняшки акцент. Боцман Марион Мулдовски пристъпи напред. Беше висок около 6 фута и 2 инча, със значително шкембе. Раменете му бяха доста тесни, но пък завършваха с огромни ръце. Боцман Мулдовски имаше чин старшина — до който се беше изкатерил от редови матрос, както се казва „със зъби и нокти“, Откакто Джейк беше на борда на „Шило“, той отговаряше за поддръжката на катапултите и редовно взимаше вахти на пулта за управление. Властното му излъчване внушаваше на офицерите страхопочитание, а на моряците — незабавно подчинение. Всички се отнасяха към него с уважение и боязън. Знаеше се, че даже командирът на авиоотряда веднъж се беше изпуснал и се бе обърнал към Мулдовски със „сър“.

Всички бяха вперили поглед в този южняк-поляк, докато той разглеждаше изпитателно Джейк и „звяра“.

— Готов ли си, летецо! — изрева той.

Джейк свали крака си долу и пристегна коланите на раменете си.

— Готов съм, Боцмане!

Мулдовски пресуши бирата на един дъх, смачка кутийката с юмрук и я захвърли през вратичките в езерото. Разкопча и съблече ризата си. Върху тениската му се мъдреше яркочервен надпис: „Най-добрият катапултен офицер в света!“ Из тълпата се понесе кикот. Огромният боцман изгледа кръвнишки няколко души, които имаха безразсъдството да се изкикотят. Възцари се пълна тишина.

— Вие, младоци, не сте и преплавали толкова солена вода, колкото аз съм изпикал през живота си! — Изражението му беше сурово. — Ти, там, отзад! — извика той на Хандълбар. — Готов ли си?

Хандълбър вдигна ръце над главата си и ги задържа там — стандартния знак за дежурния, че катапултът е готов за изстрелване.

— Добре — заяви боцманът. Обърна се към Джейк: — щом поискаш да тръгнеш, ще ти направим тая услуга.

Пилотът се беше съсредоточил, с ръка върху лоста за куката и наблюдаваше боцмана с ъгълчето на очите си.

— Е? — запита Мулдовски.

— Е? — повтори Джейк.

— Не чувам двигателя да работи и не виждам да отдаваш чест — отряза Мулдовски, като че говореше на някой седемнадесетгодишен новобранец от Айова.

Тълпата схвана намека и всички, включително и Джейк, зареваха като реактивен двигател. Воят на шестдесет гърла изпълни стаята, премина през вратичките и над езерото и се понесе навън в нощта. Джейк отдаде чест и веднага постави ръка обратно на механизма за управление на куката. Пое дълбоко въздух и стисна здраво цигарата в уста. Опита се едновременно да наблюдава и боцмана, и скобата върху релсите. Дясната ръка на катапултния офицер се вдигна със замах над главата, после рязко се наведе надясно и ръката му описа широка дъга, като накрая докосна пода — класическия сигнал за изстрелване. Графтън се опита отново да се съсредоточи върху скобата, но беше твърде късно.

Понесе се напред по релсите, дръпна рязко лоста, но „звярът“ продължи да набира скорост и се стрелна надолу по наклона. Върху главата на Джейк се изсипа цял водопад от пръски, а кабината забави движението си и спря. Летецът засмука измокрената цигара. Погледна назад към бара. Мъжете викаха и се смееха, а някои го сочеха с ръка и потупваха боцмана по гърба с другата.

Кабината беше върната в начална позиция, Мулдовски запита със сериозен тон:

— Как мина полетът?

— По-гладко от коприна, но кацането беше малко твърдичко. Може да опитаме пак.

Ландийн се наведе към него.

— Този път гледай само скобата, не боцмана — посъветва го шепнешком.

И сред нов боен рев Графтън се понесе по релсите и падна в езерото. Докато го измъкваха от там, той обяви:

— Само се упражнявах. Този път вече наистина.

При третия опит куката спря „звяра“ и той едва не удари глава отпред в таблото за управление. Прозорците зазвънтяха от аплодисменти, а Сами Ландийн, смеейки се, му помогна да излезе от кабината. Някой мушна нова чаша в ръцете му.

— Кое е следващото навито копеле? — прогърмя боцманът.

— Сами Ландийн — извика Джейк.

— По дяволите, не! — рече колебливо Ландийн.

Няколко нетърпеливи ръце го бутнаха към хлъзгавата седалка.

— А сега гледайте най-добрия пилот, който някога е успявал да се закачи за тая скоба от първия път — изкикоти се Сами. — Аз съм се родил в пилотска кабина. Преди да проходя, вече летях.

— Бас ловя, че е бил голям купон да те кърмят — избоботи някой. — Като колибри ли си пърхал?

— Гледай и плачи, свиньо!

— Пари имаш ли, момчето ми? — поинтересува се боцманът.

— Петдесет долара имам, невярно куче, езичник такъв, последвал лъжливия пророк...