Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

След два дни отново ще лети. Ще атакува нови обекти, ще бяга от силния зенитен огън и ще се пита за смисъла на всичко това. Спомни си как с Морган бяха бомбардирали вероятното струпване на военни камиони — кога беше това? Преди седмица ли беше или преди десет дни? И всичкият онзи зенитен огън! Струваше му се, че се беше случило много отдавна, но не можеше да забрави как изглеждаше пилотската кабина, щом отвориха фанара — как всичко беше обляно в кръв. Прекара ръце през тревата и усети влажната пръст. После се изправи и седна. Отново се загледа в огромния корпус на самолетоносача и в тъмното море отвъд залива и се замисли за Кали и бъдещето.

Следващата сутрин в 08:00, когато слънчевите лъчи пропълзяха над назъбените очертания на планините около залива, Шило вече беше на път. От пристана корабът беше изтеглен на буксир, после направи завой на собствен ход и се насочи към открито море. Два ескадрени миноносеца плаваха отпред и четири отзад. Щом излязоха от залива ескортът се разгърна и зае установените позиции около огромния носач. Ескадрата пое курс на запад и сушата започна да се отдалечава. След три часа и най-високите върхове на крайбрежната верига на Люзън се бяха скрили в океана. Хоризонтът отново беше празен. Заедно с вятъра по небето се носеха малки, пухкави облачета. По обед корабът пое в посоката на югозападните пасати и намали скорост, докато относителният вятър на палубата стигна до тридесет възела. После започна да прибира самолетите, които изпълняваха полети от Куби докато беше в пристанището. Ф-4, А-7, по един Е-2 и ЕА-6Б Праулър поред кацнаха на борда. От двата Интрудъра, били на брега, обаче, само един се появи над кораба. Щом това се разчу в залата за предварителна, набързо беше свикано заседание, на което се реши, че в Куби ще се изпрати ремонтна група с всекидневния товарен самолет.

— Май Кори Форд и Боксмън ще имат удоволствието да изкарат още една нощ на брега — каза Паркър.

— Надявам се, че това няма да довърши момчето — каза Татенцето, мислейки за Бокс.

Джейк Графтън наблюдаваше новия пилот на Дяволите от Кулата. Малкото помещение, разположено нависоко в острова, стърчеше над палубата и осигуряваше безпрепятствена гледка към пистата и самолетите, кръжащи в близост до кораба. Днес, след шест дневни приземявания върху самолетоносача, всеки новодошъл трябваше да направи и по три нощни. След този неформален изпит никой нямаше да получи диплома или удостоверение за преквалификация. Ръководител-кацанията на авиоотряда щеше да направи индивидуален разбор на всеки новак и ако нямаше някакви особено негативни бележки, името му щеше да бъде включено в наряда. Без шумни празненства младият авиатор ставаше пилот на самолетоносач. Оттук нататък трябваше да лети и да носи вахтите наравно с всички, ако беше достатъчно добър и имаше късмет, щеше да доживее края на плаването.

Джейк обичаше да стои и наблюдава от Кулата. В рамките на едно плаване всеки от младшите офицери в ескадрилата трябваше да мине оттам и да погледа как кацат не само новите пилоти, но и старите. Ако човек е избрал професията на летеца, той обикновено е или много добър, или не става за нищо, това правило беше написано с кръв.

Сред множеството младши офицери, които се събираха зад столовете на боса и неговия помощник, мигновените коментари съответстваха по бързина на скоростта, с която се разиграваха събитията. Това донякъде напомняше на Джейк за публиката по конните състезания. Остава само някоя предприемчива душа да предложи залагания за кое спирачно въже ще се закачи следващия самолет, помисли си той.

За да може всички да извлекат полза от наблюденията, босът непрекъснато коментираше кацанията на новаците и Джейк, както наблюдателите от другите ескадрили, старателно водеше бележки в дневника за полети.

Новият пилот от Интрудърите успя да закачи третото въже при три от шестте кацания, без да минава на втори кръг. Той спазваше приемлива дистанция между себе си и останалите самолети и летеше добре по кръга, въпреки че босът на два пъти отбеляза, че закъснява на третия завой, когато се отправяше към килватера. Графтън си го записа.

Когато всички самолети бяха вече на кораба, екипажите им заедно с наблюдателите от Кулата се запътиха към залата за инструктаж, за да направят разбор на кацанията и да положат писмен тест. Учебникът им се наричаше „Обучение и Оперативни Действия на Палубната Авиация“ и беше различен за всеки отделен тип самолет. Джейк и Сами редовно преповтаряха и се препитваха един друг върху хидравликата, електронните уреди и двигателите на Интрудър, системите, осигуряващи живота и безопасността на екипажа, летателните характеристики на самолета при всякакви възможни обстоятелства. Упражняваха се да разчитат сложните диаграми и извличат от тях сведения за горивото, скоростта, максималните претоварвания и друга подобна информация. Тестовете по отношение на аварийните действия бяха доста трудни, но всяка посочена в учебника ситуация би могла да бъде реална. Летците много по-често полагаха писмени изпити върху аварийните ситуации и летателната експлоатация, отколкото върху секретното допълнение към учебника.