Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Джейк се ухили.

— Но Мойсей си е имал планина. Някога да си отнасяла оттук каменни плочи? Или да си се оглеждала за горящи храсти?

— Не — засмя се тя. — Но все още търся подходящата планина. — И наклони глава. — Може би ще трябва да пусна обява във вестниците.

— Как например? Можеш да пишеш: „Търси се планина, да може да устоява на страхотни светкавици, ураганни ветрове и на глас, хиляди пъти по-силен от гръмотевица!“

Кали подхвана шегата.

— „Заплащане щедро, допълнително възнаграждение, ако е снабдена с каменни плочи. Търсете в неделя. Без посредници.“

И двамата избухнаха в смях.

Очите на Кали бяха все още влажни, когато тя запита.

— А ти в какво вярваш?

— Точно тези дни ми е много трудно да ти отговоря на този въпрос. Едно знам със сигурност — вярвам в Джейк Графтън. Убеден съм, че ако е достатъчно добър, внимателен и предвидлив все някак ще оцелее. Поне има някакъв шанс!

Кали сбърчи чело.

— Звучи много самонадеяно. Все едно да се удряш в гърдите!

— Не исках да излезе така.

— Говориш за оцеляване. Това ми е ясно. Но не може да не вярваш и в нещо друго!

— Какво значение би имало това, ако не оцелея? ТРЯБВА да вярвам в себе си. Иначе съм свършен. Ако ти липсва самочувствие, а летиш, бързо ще минеш в историята.

— А никога ли не ти се е случвало да загубиш вяра в себе си?

— Понякога е доста поразклатена, но иначе не, никога не съм я губил! Навигаторът — момчето, седящо отдясно в Интрудъра — постоянно те окуражава.

— Летенето май е бая трудна работа! Сигурно не можеш да си позволиш да грешиш.

— Всеки пилот понякога прави грешки. Всъщност, съвършени полети няма. Допускаш много грешки — някои можеш да оправиш, други — не. Но не бива да допускаш грешката, която ще те прати на онзи свят — точно тук помага огромното самочувствие на пилота. Трябва да си убеден, че не можеш да се подхлъзнеш фатално.

Вагонетката, с която слязоха от Върха, този път не беше пълна. Следобедният вятър бе доста хладен и Кали се сгуши в Джейк. Откакто се бяха качили във вагона, не бяха си разменили и няколко думи.

— Давам един пробит цент, за да разбера какво мислиш! — каза Кали.

— Цената е по-висока. Мислех за теб.

— Поласкана съм!

— Утре трябва да си замина.

— Знам. И аз си мислех за това.

— По дяволите, не искам да се разделяме! Да можех да остана поне още няколко дни...

— А аз бих искала да останеш тук много повече! Но нека не мислим за това. Нощта едва започва, а и аз съм толкова гладна, че мога да изям половин слон!

— Половин ли?

— Никога не съм била толкова гладна, че да изям ЦЯЛ!

Джейк се разсмя и каза:

— Аз пък мога да изям цяло стадо! Но вместо това ще се опитам да се задоволя само с една хубава пържола!

Взеха такси до ресторант „Кухнята на Джили“, за който Кали каза, че е любимото място на хората от Консулството. Заведението в европейски стил беше полутъмно, облицовано в дървена ламперия. Келнер с рошави вежди им предложи маса в ъгъла. Джейк с изненада откри, че човекът е почти точно копие на Джоу Ен-Лай, чиято снимка бе виждал във вестниците.

— Мислех, че пиеш само бира! — каза Кали и потопи една скарида в майонезата.

— И уиски обичам! — Джейк отпи голяма глътка. Намаза с масло една филийка и я изяде на три хапки. Когато келнерът донесе салатите, той поръча още едно уиски с лед.

Кали пиеше джин с тоник. След малко тя непринудено попита:

— Все още не ми е ясно в какво точно вярваш, като се изключи Джейк Графтън?

Очите ѝ отразяваха блещукащите пламъчета на свещите.

— Има още нещо, в което твърдо вярвам — отвърна ѝ той. — Че никога не бива да изоставям в беда момчетата, с които летя, както и те мен! Трябва да си помагаме, за да оцелеем.

— Винаги ли взаимно си поддържате доверието в себе си?

— В повечето случаи.

Джейк остави чашата си на масата и впери поглед в нея. Заговори, без да вдига очи:

— Така трябва да бъде. Особено когато става въпрос за навигатора ти. — Той изправи глава. — Трябва да разчитате един на друг. Ако някой от двамата направи сериозен гаф, то това може да коства живота и на другия. Между пилота и навигатора цари пълно взаимно доверие. И ти винаги знаеш, дали можеш да разчиташ на него или не. — Джейк заговори с шеговита тържественост, подчертавайки всяка дума с вдигнат показалец. — Никога недей да летиш с мъж, на когото нямаш доверие!

— Че аз никъде не отивам с мъж, на когото нямам доверие! — отвърна Кали и задъвка замислено салатата си. — Значи, все пак не всички имат необходимото самочувствие!