Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Тя се засмя.

— Не знаех, че човек трябва да е луд, за да лети!

— За това трябва да ти хлопа дъската. А за да постъпиш във Флота трябва да си направо мръднал — обяви тържествено Сами. — Значи ние сме два пъти куку. Само душевноболни хора могат да живеят по цели месеци, окошарени в някакъв кораб, като група монаси.

— Вие двамата откога се заразявате с безумие един друг?

Джейк и Ландийн се спогледаха.

— Познаваме се от около две години — каза Джейк.

— Да — потвърди Сами. — А от около година живеем заедно и аз зная всичките му недостатъци. Като се върнем на плаващия си манастир, ще изготвя списък и ще ви го пратя. Толкова много хартия, обаче, ще трябва да се таксува като товарна пратка!

Кали вдигна вежди и погледна към Джейк. После се обърна пак към Сами:

— Не че искам да сменя темата, но харесва ли ви Хонконг?

— Определено — отвърна Сами. — Направо съм смаян.

— Кали ще ми покаже истинския Хонконг — вметна Джейк, — Ще ми помогне да избегна капаните за туристи.

— С едно изключение! — поясни Кали. — Ще отидем до Върха. Тази туристическа забележителност не бива да се пропуска.

— Зная — каза Сами. — Снощи бях там.

— Снощи ли? — учуди се Качи. — Сигурно нищо не сте видели.

— Приятелката ми и аз не обърнахме особено внимание на това.

— Е — каза Джейк, — ясно е, че месеците, прекарани в молитва и съзерцание изобщо не са ти помогнали.

— Трябва да се върнете там заедно с приятелката си — заяви Кали. — за да видите гледката!

— Сериозно ще обмисля съвета ви — отговори Сами. — Е, млади хора, аз трябва да ви оставя. — Наведе се към момичето и прошепна тихо в ухото ѝ: — Списъкът с недостатъците на Джейк не е толкова дълъг. Всъщност, имате голям късмет! Той е страхотно момче!

— Какво мислиш за Сами? — попита Джейк, когато двамата излязоха навън, под чистото светло небе.

— Много е забавен — каза тя. — Леко чалнат, обаче ми харесва.

Небето беше синьо и безоблачно, а въздухът — сух и приятен. Духаше лек ветрец. Джейк хвана Кали за ръката и двамата тръгнаха надолу по Нейтън Роуд.

— Повечето от тези магазини са отворени и в неделя, така ли? — запита той.

— Търговията им процъфтява. Туристите обичат да купуват от тук.

Кали го поведе по тясна странична улица, където се разхождаха продавачи с големи върбови кошници в ръце и предлагаха пресни зеленчуци и зрели плодове, чиито разнообразни цветове, форми и външен вид сякаш напираха да изскочат извън плетените панери.

— Какво е това? — запита Джейк, като хвана един малък мъхнат плод.

— Киви. А онова е манго. И двете са много вкусни и сладки.

Във въздуха се носеше тежката миризма на пресни продукти, а улицата беше претъпкана от купувачи, повечето от тях понесли издути найлонови торбички.

Джейк рязко дръпна Кали встрани от пътя на един неуверено криволичещ велосипед, върху който седеше 7-8 годишно момченце.

— Бас държа, че няма разрешително за управление! — каза Кали.

— Може би закъснява за среща с приятелката си.

Минаха покрай цветарски магазин. Витрината беше пълна с пъстри изкуствени цветя. От входа изскочи една беззъба старица и сграбчи Джейк за ръкава.

— Цветя за дамата, господине? Цветя за дамата?

Той се усмихна на Кали.

— Би ли приела един букет, ако имат и истински цветя?

— Благодаря, но не зная къде ще ги сложа!

Жената продължи да припява и още по-силно задърпа Джейк за ръкава.

— Не искаме цветя — каза той. — Дамата не желае цветя! Не, благодарим!

Лицето на старицата грейна и тя го стисна още по-здраво.

— Не, не! Никакви цветя, не!

Кали се засмя.

— Веднага, щом види човека, тя разбира дали ще може лесно да измъкне пари от него — и заговори на жената на кантон.

За Джейк гласът ѝ прозвуча също като всички други носови гласове с мелодична интонация, които слушаше около себе си и това го стресна. За миг го връхлетя усещането, че Кали е измамница — че е китайка, нахлузила кожата на американка. Старицата веднага пусна ръката му. Но когато жената се извърна към Кали, за да ѝ отговори, в очите ѝ проблясваха пламъчета и от устата ѝ се посипа цял поток коментари. Двамата побягнаха от тях надолу по улицата.

След известно време, вече обиколили доста улици, Джейк реши, че каквото и да поиска човек на този свят, то може да бъде закупено в Каулун. Но той самият не желаеше нищо — нито някаква дрънкулка, нито часовник, нито блуза с пайети, нито сампани или концентрични сфери, издялани от слонова кост, нито златни украшения, емайлирани пръстени, копринени дрехи или играчки. Беше огладнял, но не му се щеше да опитва от печената върху дървени въглища патица, която предлагаше един азиатец, нито да хапне от посолените, изсушени на слънце яйчени жълтъци. Дори за известно време загуби апетит при гледката на една месарница, където висяха пилета, окачени на върви и сред локви кръв се търкаляха кравешки глави. А ни най-малко не искаше да му предсказват бъдещето. Кали се опита да го придума поне да си ушие цивилен костюм и няколко ризи.