Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Сами разтвори завесите със замах и в стаята нахлу ослепителна слънчева светлина.

— Хайде, Графтьн, размърдай си благородното продължение на гръбначния стълб! Днес ще бъде страхотен ден!

— Моля? Благородното ми какво?

— Това го прихванах от англичаните, с които се мотах снощи. Страхотни образи!

— Колко е часът? — Графтън забеляза, че Ландийн не е спал в леглото си.

— Почти десет. Хайде, съкафезнико! Ставай, ходом марш към банята — пикай и се бръсни!

— Каква е тая паника! — изстена Джейк. — Впрочем, къде беше снощи?

— Англичаните, с които се запознах — от Кралския флот — ми намериха едно австралийско маце — стюардеса, която веднага оцени чистокръвната ми порода. Не понесе мисълта, че ще прекара нощта без мен! — И Сами завъртя одобрително очи.

— Желязна Ръка, днес е твоят щастлив ден. Тя има приятелка — зажадняла за секс женска, която си умира от нетърпение да се запознае с теб.

Джейк стана и отиде в банята, а Сами се приближи и застана до вратата.

— Хей, Графтън! Толкова отдавна ли не си спал с жена, че вече си забравил какво хубаво нещо е сексът? Обещах да те заведа. Послъгах, разбира се. Казах, че около теб се въртят стотина жени, които се бият коя да те докопа първа. Какво пък толкова, по дяволите, приятелят си е приятел, нали така?

— Точно така — каза Джейк. Излезе от банята. — Много мило от твоя страна, но има един проблем. Аз...

— Проблем ли? Какви ги приказваш?

— Помниш ли жената, за която ти разправих вчера? Онази, която...

— Какво? — каза Сами недоверчиво. — Искаш да кажеш госпожица „Чай с Кифлички“? Майтапиш ме! Аз ти уредих среща с една истинска жена — австралийка! Колкото и да съм добър, не мога да се справя с две наведнъж!

— Е, да! — съгласи се Джейк. — Но аз имам уговор...

— Виж сега. Джейк — Сами заговори много бавно и отчетливо, като на малко дете. — Това апетитно парче, т.е. тази висока страстна руса жена, направо може да ти разкаже играта днес. Ще ти усуче надлъжника, момчето ми! Знаеш за какво говоря. Ще ти РАЗ-КА-ЖЕ ИГ-РА-ТА!

— Ъхъ — каза Джейк. — Чуй за момент, дявол те взел какво...

— Добре — отсече Сами. — Картинката ми е ясна.

Тръгна към вратата и каза:

— Е, щях да закусвам с теб, но виждам, че не си с всичкия си, а пък умирам от глад и няма да те чакам! — Сами отвори вратата, после се обърна към Джейк. — Ще те попитам само едно: Успя ли да я оправиш, заедно с кифличките ѝ? А?

— Върви по дяволите!

— Ха! Знаех си аз! Да оставим фактите да говорят сами! — и затръшна вратата.

Джейк се избръсна набързо и реши, че ще се къпе по-късно. Завари Сами все още на масата за закуска. В чинията му имаше останали пържени яйца. Джейк си поръча кафе, доматен сок и препечена филийка с портокалово сладко.

— Най-напред трябваше да ме попиташ — каза той. — Вчера ти казах за нея.

— А как можех да те попитам? А и как да взема насериозно някаква фльорца, която ти казва, че иска да се видите на следобеден чай. На ЧАЙ!

— За мен тя е нещо различно. И не е фльорца!

— Да, да!

— Искам да я видиш — каза Джейк.

— Не виждам как ще побера и това в програмата си. Днес имам да върша доста неща. Съзнаваш ли, че ще трябва да отменя уговорката?

— Да, съзнавам го. Това бе наистина много мило от твоя страна. Но аз държа да я видиш. Искам да знам какво мислиш за нея!

Сами отпи от кафето и после отговори:

— Е, както казах, днес съм много зает. Но ще помисля по въпроса.

Когато Кали позвъня от фоайето, Джейк ѝ каза, че иска да ѝ представи един свой приятел. В коридора Сами запита:

— Та какви всъщност са тези кифлички?

— И аз не знам.

Докато чакаха асансьора, Джейк каза: — Дръж се прилично, моля те!

— Графтън, ще ти направя задника на решето, ако работата ми с австралийските сестрички се развали, понеже не мога да намеря друг пич!

Влязоха във фоайето. Джейк за първи път го виждаше така ярко осветено.

— Това тя ли е? — запита Сами. — Там, до колоната?

— Да — каза Джейк и помаха на Кали в отговор. — Тя е. Кали беше облечена в тъмни три четвърти панталонки и жълта блуза, над която бе сложила разкопчана бяла жилетка. На рамото ѝ висеше малка чанта.

— Не е зле! — каза Сами. — Никак не е зле даже!

На Джейк му се искаше да прегърне Кали, но вместо това я представи на Сами, който беше застанал със събрани крака и леко се поклони. Кали се усмихна и каза:

— От Джейк знам, че сте неговият съквартирант. И вие ли сте пилот?

— Да, госпожо — отвърна Сами. — И аз съм същият безумец.