Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Вагонетката спря за трети път, полюшвайки се леко напред-назад.

— Колко още спирки има до Върха? — запита Джейк.

— Какво значение има? Виж какъв прекрасен ден!

Заизкачваха хълма под още по-голям наклон и Джейк усети, че по-скоро лежи, отколкото седи на мястото си. Обърна се към Кали:

— Ако това влакче се движеше 80 пъти по-бързо, щеше да добиеш представа какво значи да изпълниш боен завой с А-6.

— Звучи страхотно! — каза тя. — Ще ме вземеш ли някой път със себе си горе?

Джейк я изгледа внимателно, после обгърна раменете ѝ с ръка и каза:

— Можеш да разчиташ на мен!

Към тълпите хора, изсипващи се от станцията на Върха, бързо се втурваха продавачи на фото плакати и други сувенири. Кали хвана Джейк за ръка и го поведе към отсрещната страна на улицата, където се намираше един открит ресторант.

Джейк спря.

— Надявам се, няма да предложиш пак да пием чай!

— Не и в този капан за туристи! Но какво лошо има в това да се пие чай?

— Сами ме подложи на кръстосан обстрел затова, че имахме среща на чай. Тебе те нарече „Гаджето ти с чая и кифличките“.

Тя се изсмя.

— И по-лоши имена съм получавала! Кажи на Сами, че е добро момче, но е малко нахален.

— Нахален ли?

— Не мислиш ли така? От къде на къде ще ме нарича твое гадже?

— Е, не знам — ухили се Джейк, — Сами не е човек, който си прави прибързани изводи.

Кали се замисли и сви устни.

— Всъщност, не съм ничие „гадже“. Но мисля, че бих могла да стана нечия... — И се изсмя. — Не, не това исках да кажа! — Замълча за миг, после добави — Може би трябва да опитам на китайски.

— Не, недей! — засмя се той. — Никога няма да те разбера. Виж сега, я да направим нещо друго. Защо да не помислим как да не изкараме Сами лъжец? По дяволите, нали трябва да защитим честта му!

Кали бавно поклати глава.

— Джейк Графтън, ти си един хитър кучи син! Но, така да бъде! Да видим как, поне за днес, ще можем да опазим честта на Сами неопетнена.

— Губим време! — каза Джейк. — Обгърна раменете ѝ с ръце и я целуна лекичко. После я притегли към себе си, впил поглед в тъмните ѝ очи, които бавно се притвориха. Усети тялото ѝ да се отпуска в ръцете му. Отново я целуна и този път тя се притисна към него. Езиците им се докоснаха за миг и това го изненада и наелектризира. Искаше да продължи, но тя се освободи от прегръдката му. Джейк забеляза, че дишането му се бе ускорило, както и това на Кали. Тя оправи с ръка косата си и каза:

— Не можем да продължаваме на публично място.

— Едва ли на някой му пука. Но аз съм лесен. Мога да продължа, където поискаш.

— Хайде, остроумно магаре такова! — каза тя и го хвана за ръка. — Да отидем да видим това, заради което дойдохме!

Стояха близо до един ръждясал телескоп, който работеше с монети. Пред тях млад китаец с пилотски слънчеви очила държеше на ръце малкия си син. Детето вдигаше много шум и махаше с пухкавите си ръчички и крачета. Джейк се беше загледал в тях, когато чу гласа на Кали.

— Въздухът е толкова чист, че не мога да повярвам. Много е необичайно. Обикновено замърсяването е толкова голямо, че от града не се вижда почти нищо.

— Да, видимостта е страхотна. Днес времето е идеално за летене.

Той се загледа към пристанището, пълно с безразборно движещи се платноходи и моторни съдове. Измежду тях сякаш само фериботите се движеха с определена цел. Преброи три, които пътуваха между остров Хонгконг и Коулун.

— Виждаш ли тази планина в далечината, Джейк? Това е Касъл Пийк. На няколко мили зад нея се намира залива Дийп Бей, където се е удавил братът на Уанг Чанг.

— Да, виждам я.

— От другата страна на залива е континенталната част на Китай.

Джейк се взря в огромните синьо-зелени планински масиви. В сравнение с тях добре познатите му планини във Вирджиния му се струваха малки като хълмчета. Ако тука те свалят, помисли си той, долу те чакат доста неприятности с терена.

— Да — каза накрая, — впечатляващи са!

— Понякога идвам сама! — довери му Кали. — Обикновено се разхождам по пътя от другата страна на Върха, за да избягам от тълпата. Мястото е подходящо за размишления. Тук човек може да се опита да разбере в какво вярва.

— А ти наясно ли си? — запита Джейк, без да сваля очи от планините.

Кали се замисли.

— Нищо особено. Винаги съм вярвала в Бога, но реших, че религиозните организации не ми помагат особено. Струва ми се, че не искам между мен и Господ да стои нищо друго. — Усмихна се. — И аз, като Мойсей, предпочитам прекия контакт.