Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Разкажи ми нещо, от което да се усеща духът на града.

Джейк се замисли за миг, а после каза:

— Последният път, когато си бях вкъщи в отпуска, най-голямата новина в Риджвил, Виржиния, беше, че вече два месеца прожекционната машина в местното кино „Плаца“ бе повредена. Собственикът на „Плаца“ бе обещавал месеци наред, че ще купи нова, но накрая призна, че ще му излезе твърде скъпо. А „Плаца“ е единственото кино в града.

— Каква трагедия! — засмя се Кали.

— Ами да! Другата голяма новина беше, че 16-годишната дъщеря на Сам Чаплейн — Сам върти търговията с „Форд“ — е забременяла.

— О, не!

— И то за втори път!

— Сериозно? — попита Кали и спря да се смее. — Хващам се на бас, че зная кога е станало!

Джейк се ухили.

— Така ли?

— Ъхъ. Някоя нощ, скоро след като се е повредила прожекционната машина в „Плаца“.

Той се засмя.

— Улучи! И знаеш ли какво още? В града се оказа, че има още 15-20 други жени, всички бременни от около два месеца.

— Да пием за „Плаца“! — и тя вдигна чаша. — Дано успее бързо да си набави нова машина!

Чашите звъннаха.

— Честно, Джейк, харесва ли ти Риджвил?

— Всъщност да. Там пораснах, там завърших гимназия. Обичах да работя във фермата на баща ми, обичам и да ходя на лов за риба, а тогава често го правех. Може би в този град всеки знае твърде много за останалите и човек има чувството, че живее в аквариум, но пък хората са сърдечни и отзивчиви, ако се появи проблем. Е, и ние си имаме мърша в стадото, но общо взето, хората са добри. Приятелите ми от детинство живеят там — и аз знам, че с тях ще останем близки до края на живота си.

Тя го помоли да ѝ разкаже за приятелите си и Джейк разправи за запоя с бира и нуди-купона край езерото Колдуел, станали точно след един религиозен пикник; каза ѝ как спирачките на неговия Шевролет, модел ʼ57 веднъж отказаха в планината Хоудъм, когато той и приятелите му се връщаха от лов и колата помете един крайпътен камък; описа ѝ и други забавни случки. Не беше трудно човек да я разсмее. Когато пак го запита за летенето, той ѝ каза, че се е научил да лети не във Флота, а на една Сесна 140, на тревиста полянка край града. За първи път се беше качил на самолет на 15-годишна възраст, а свидетелството си за частен пилот, бе получил на 17-тия си рожден ден — в първия миг, когато можеше легално да се яви на изпит.

На следващия ден баща му се беше съгласил да лети като негов пръв пътник.

— Страхуваше ли се?

— Бях развълнуван, но уверен в себе си. Нямах търпение да се изфукам.

— А баща ти?

— В началото бе доста притеснен. Постоянно ме питаше за приборите и системите, дали съм ги проверил всичките и разни такива. Но след малко разбра, че си зная работата и с удоволствие се остави да го повозя.

— Гордееше ли се с теб?

— Май да. Аз самият се гордеех,

— Не е малко постижение да получиш разрешително за пилотиране на 17-я си рожден ден.

— Не е и чак толкова необикновено. И други са го правили.

— Ти просто скромничиш.

Джейк махна с ръка на келнера да донесе по още едно питие. Забеляза, че барът е по-пълен и дочу отчетливо английско произношение.

— В страхотна форма ще съм довечера! — каза Кали. Джейк я погледна с недоумение.

— Вчера пристигна делегация от Конгреса. Главният консул дава прием довечера в дома си, в тяхна чест. Не мисля, че ще бъде поласкан, ако взема да се строполя на килима.

— Ходи ли ти се там? — каза Джейк. Нещо хлътна в стомаха му.

— Не особено.

— Тогава защо не го зарежеш?

— Трябва да отида. Това е част от работата ми.

— Как така?

— Страничните ми задължения включват да бъда прикрепена към подобни делегации и...

— И защо не си с тях сега?

— Те искаха да обиколят магазините, така че на мен ми остана малко свободно време. На теория, целта на посещението им е да видят до какви промени в отношението на Китай към Америка е довела визитата на Никсън. Винаги имаме трудности, като трябва да се оправяме с тези Конгресни делегации!

— Пипайте с твърда ръка и не ги жалете! Точно както избирателите им. — Той с удоволствие се заслуша в смеха ѝ. — Може да ги изведете да разгледат града.

— Правилно. Сигурна съм, че ще им постелем червеното килимче, но то ще води вън от Консулството.

— Хитро. Създавайте им работа, за да не ви се пречкат из краката. Може и те просто да искат да пообиколят магазините.

— Несъмнено. Но нали трябва да печелят и политически точки. Ако се отворят взаимоотношенията с Китай, ще искат да си припишат част от заслугата.