Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Сюзи и Тереса поръчаха обичайното кафяво питие, а Бокс и Джейк — бира и бърбън. Пилотът отпи една глътка и се закашля.

— Бокс, вече ми се прибира! Толкова забавления за една нощ ми стигат! — и изля бърбъна си на пода.

Точно в този момент онзи с обицата и приятелите му нахлуха вътре и се настаниха около барплота. Шумно поръчаха бира и тукашните дами тутакси ги заобиколиха. „Обицата“ се забавляваше чудесно. Пиеше, кикотеше се и пъхаше ръка в панталона на момичето до себе си. Тя му прошепна нещо и се огледа в огледалото насреща. „Обицата“ мушна ръка още по-дълбоко в панталона ѝ и каза нещо на мъжа до себе си. Двамата завиха като хиени от смях. Лицето на момичето остана безизразно. Джейк погледна Боксмън.

— Аз ли съм единственият нормален тук? Или съм единственият луд?

— Тоя е мръсно копеле. Може животът да го е направил такъв. — Бокс сви рамене. — Или пък бирата. — Вдигна бутилката си и я огледа. — На мен още нищо ми няма, но може и да не съм пил достатъчно.

— Защо носи тая обица?

— Заради скапаните протести в Щатите. Иска да покаже, че е в крачка с тях и ги подкрепя. Хващам се на бас, че не носи тая тенекия на кораба.

Пилотът се изправи.

— Идваш ли с мен, Бокс?

— Ние пак тръгва? — запита Тереса. Очевидно тя и Сюзи им бяха станали постоянни приятелки, поне за тази нощ.

— Какво смяташ да правиш? — поиска да знае Бокс.

— Идваш ли с мен или не?

Боксмън пресуши чашата си и се изправи.

— Хайде, води, Желязна Ръка! — И подхвърли шепа песос на масата.

Джейк се насочи към бара и потупа „Обицата“ по рамото, като му се усмихна най-приятелски.

— Морски, вземи гаджето си и ела навън! Ще храним крокодилчетата. — „Обицата“ явно не го разбра. Пилотът се обърна към останалите. — Хей, вие, хайде навън да нахраним крокодилите!

Боксмън схвана намека и веднага се притече на помощ.

— Хайде всички вън заедно с мацките!

Десетина мъже се запътиха към изхода. Графтън остана с Обицата и го побутна към вратата.

— Тия крокодили обичат ли патици и пилета?

— Какво говориш, братче, лапват ги на една хапка! С всичкото им крякане!

Навън Обицата купи едно пиле и го хвърли в езерото. То изчезна сред взрив от вода и пера. Обицата приветства това с диви крясъци. Бръкна в портфейла си, извади няколко песос и купи още две птици.

Щом пристъпи отново към перилата, Джейк кимна на Боксмън и двамата застанаха от двете му страни.

— Направете място! — изкомандва Джейк.

Морякът се облегна на парапета, за да хвърли пилето. Едновременно с това Джейк и Бокс се наведоха и го хванаха за глезените на краката. Бързо го повдигнаха и Обицата политна към езерото с главата надолу. Изкрещя, но пронизителният му писък внезапно замря, щом главата му се вряза във водната повърхност.

Джейк държеше моряка здраво за десния глезен, но Боксмън го пусна със замах и вдигна нагоре ръце. Цялата тежест падна върху Графтън. Изненадан, той политна и улови перилата, но ръцете му се плъзнаха. Едва успя да се удържи. Опита се да изкрещи, но за миг беше изгубил гласа си. После се чу да вика:

— Смахнат глупако, извади го от там!

Челюстта на Боксмън се схвана от ужас. Той подскочи, пресегна се през парапета и хвана с две ръце панталона на мъжа. Двамата летци напрегнаха сили, но тежестта им дойде твърде много.

Джейк Графтън забеляза в тълпата Фердинанд Магелан, зяпнал глупаво с отворена уста.

— Помогни ни, за Бога!

Тримата успяха да измъкнат Обицата донякъде от водата. После и другите се хвърлиха да им помагат.

Докато го дърпаха, той кашляше, хълцаше и правеше безрезултатни опити да крещи. Пуснаха го насред мръсотията на тротоара. По косата и восъчнобялото му лице бяха полепнали слизести отпадъци. Морякът се разхлипа и взе да се оглежда диво наоколо. Треперейки от напрежение, Графтън се подпря на перилата. Боксмън се наведе и погледна Обицата в очите.

— Как беше, хареса ли ти, копеле мръсно?

Момчето имаше жалък вид. Джейк се извърна към тълпата. Тъкмо навреме, за да види как един се е засилил да го нокаутира; той се наведе и ударът закачи ухото му. Замахна с ръка да отвърне, като вложи цялата си тежест, и усети как под юмрука му изхрущяват разбити зъби. После мъжът се строполи.

Чуха се свирки.

— Комендантските!

Джейк хукна да бяга. Блъсна се в няколко души, но успя да си проправи път през разпръсващата се тълпа и затича надолу по тротоара. На следващата пресечка Джейк беше вече в ритъм, когато видя, че Сюзи му маха.

— Давай нагоре!