Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Разбира се, по една дама за всеки, Сюзи, скъпа! — извика Боксмън.

Скоро се настаниха около голяма маса, петима мъже и пет жени. Сюзи, на която останалите явно бяха подчинени, не изглеждаше и на 18 години. Сервитьорката поднесе бира „Сан Мигел“ на летците и чаша, пълна с кафяво питие на момичетата.

— Как твое име? — запита малкото мургаво девойче от дясната страна на Джейк.

— Джейк — каза той, като гледаше право пред себе си.

— Хейк?

— Не. Джейк. С „Дж“.

— А... Хейк. Аз съм Тереса. Харесваш мене, Хейк? Той сведе поглед към нея.

— Много си хубава.

Тя се сгуши до него и притисна гърдите си в ръката му.

— И ти на мене харесваш, Хейк!

По всички други маси бяха насядали американски моряци и филипинки. Освен момичетата, барманите също бяха филипинци, както и мъжът от охраната, който носеше автоматичен Колт 45 отдясно и бе прегърнал една ловджийска пушка с къса цев в ръце. Облегнат на бара в дъното на помещението, той наблюдаваше вратата. Само Господ знае за какво са го сложили там, помисли си Джейк. Ако започне да стреля с пушката, ще очисти половината хора в бара.

Пилотът се загледа в него. Филипинецът беше с тънки мустаци и имаше вид на 17-годишен. Джейк се опита да си спомни дали е чувал за престрелка из някоя от тези дупки. Ако като дете си бил един от джебчиите, подвикващи „Хей, Джо“ на минувачите, ако сестра ти е момиче със съмнителна репутация и ако, въпреки всичко, успееш да оцелееш и да достигнеш по-зряла възраст, то много щеше да ти се искало да докопаш работа като тази в бара.

Тереса храбро се опита да му привлече вниманието.

— Какво правиш на твой кораб, Хейк? — тя мушна ръце в неговите и се усмихна. В погледа ѝ се четеше искрено любопитство.

— Хвърлям въглища в пещите.

— О — възкликна тя. — Много гореща работа. Но ако ти американец, ти сигурно богат. Защо богат мъж хвърля въглища?

— На колко години си, Тереса?

— Аз осемнадесет. — И тя погледна към Сюзи, която в момента бе твърде заета да се смее на шегите на Боксмън. Джейк реши, че е на не повече от 14-15 години. Допи на един дъх бирата си и се остави да бъде погълнат от непозната атмосфера на това място. Тереса явно разбра, че не ѝ е по силите да поддържа разговора с него и се заприказва с момичето от другата си страна. Когато приключиха и с третата бира, Боксмън реши, че е време малко да се пораздвижат.

— Хей, Джейк, я да платим за мацетата и да отидем някъде другаде! Знам едно място — казва се „При Полина“ — струва си човек да се разходи до там!

Графтън не беше много ентусиазиран.

— С какво е толкова по-различно от тук? — Джейк добре познаваше подробностите на местния нощен живот. Хиляда пъти би предпочел просто да си остане тук и да се натряска.

— Хайде, Джейк! Имай ми доверие! Ще ти падне шапката като го видиш!

Пилотът сви рамене. Фердинанд Магелан се възползва от отворилата се възможност, за да се изпари. Големият Оги и Дърфи последваха примера му. Боксмън се отказа да ги убеждава.

— Да вървим, Джейк! — каза той и стана. Американската валута, пъхната в ръцете на собственика на клуба, го убеди, че може да се лиши от две момичета втора категория за няколко часа. Скоро Джейк, Бокс, Сюзи и Тереса вече се подрусваха на задната седалка на един джип.

Кръчмата „При Полина“ с нищо не беше по-различна от всички други в По Сити, като изключим, че отпред имаше басейн, в който плуваха 6-7 малки алигатора или може би крокодила. На тротоара се продаваха пилета и патета за пияните американци, които искаха да хранят влечугите в езерото. Приближавайки заведението, Бокс, Джейк и двете момичета забелязаха един млад американец, облечен в дънки, отрязана до пъпа фланелка и с обица на ухото. Тъкмо се бе облегнал на перилата с пате в ръка.

— Ето ви, момчета. Елате си го вземете! — и хвърли малката птица в басейна. Патето запляска с криле, изписка няколко пъти и заплува между боклуците към брега. От водата се подаде една слизеста муцуна. Когато всичко утихна, на повърхността останаха да се носят две малки бели пера.

— Супа от патица! — извика морякът. — Какво ще кажете? Само едно примлясване с уста и, хоп, вече я няма! Дайте ми още едно пате! Или не, я да опитаме с пиле този път! Видяхме, че обичат патици. Дали си падат и по неоскубани пилета? — Той и приятелчетата му се изсмяха гръмко. — Ще проведем научен експеримент. Чудя се по какво ги усещат тия алигаторчета — може би по пляскането на крилете.

— Да влизаме, преди да съм се издрайфал! — каза Графтън. Откриха свободна маса в един ъгъл. Още преди да дойде сервитьорката, към тях се приближиха две от тукашните „обслужващи“ момичета и изгледаха Сюзи и Тереса на кръв. Те не им останаха длъжни. Боксмън се изсмя и им махна да се присъединят към компанията. „Домакините“ обаче отклониха поканата, тъй като в заведението влезе група морски пехотинци.