Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Каубоя не обърна внимание на сарказма.

— Разбира се, на много от нас опасностите действат тонизиращо. Тоест, почти на всички, ако не са твърде големи. Но за Фантома е по-различно. Той обича опасностите, колкото и да са големи. Търси си ги, намира ги и им се наслаждава. Не му трябва признанието на тълпата, нито медалите или снимките във вестниците. Той е един вид наркоман. Джейк поклати глава.

— Всички сме пристрастени към опасността. Нямаше да се навираме в тия самолети, ако не ни вдигаха адреналина.

— Графтън, нека да вземем теб за пример. Обичаш да летиш, но не поемаш излишни рискове и рядко вършиш нещо ей-така, дявол го взел, просто заради номера. Обикновено ти трябва причина. — Каубоя отривисто замахна с вилицата по посока на Ландийн. — А на нашия Фантом хич не му пука, като на ей този там! Ако Сами Ландийн не открие нещо опасно, някаква тръпка в задачата, той или сам си търси белята или не свършва нищо.

— Глупости! Само аматьор може да каже това! — запротестира Сами. — Аз съм добър офицер и ти го знаеш. Справям се с рутинните задачи не по-зле от останалите! Ела някой път в „Личен състав“ и ще видиш, че документацията е изрядно поддържана. Всички влачат рапортите си първо при мен. А колкото до Фантома, това би могъл да бъдеш и ти!

Каубоя се ухили.

— Тази мисъл още не е хрумвала на ония отгоре! — огледа се да види кой слуша. — Ами ако им хрумне?

Разговорът се насочи към единствената тема, на която никой не можеше да устои — летенето. За летене се говореше по всякакъв повод. Доста опит се обменяше на тези срещи. Основният мотив във всички истории беше как да оцелееш, когато всичко тръгне наопаки. На разказите за свръхсложна пилотажна виртуозност не се гледаше с добро око и обикновено някой говореше за това, как е оцелял, въпреки собствената си непохватност, невежество и глупост, когато светът се е превърнал в ад и стоманеното въже на арестера се е скъсало, или как катапултът не е успял да придаде на самолета необходимата начална скорост, или как ограничителните скоби са се счупили и машината се е хлъзнала право към зиналата паст на морето. Но понякога ставаше въпрос и за това как изведнъж всичко е тръгнало на зле за някой техен приятел, който е оплескал нещата и не е доживял, за да го разправи. Тогава грешките на мъртвеца биваха безмилостно разнищвани.

След вечеря Джейк и Сами отидоха до бара, поръчаха си по още едно и се приближиха да погледат певицата. Тя изпълняваше популярни американски песни. В чудесния ѝ глас не се усещаше никакъв акцент.

Погледът на Ландийн зашари наоколо.

— Чудя се къде ли е онази сладка келнерка тази вечер?

— И аз това се питах. Може да ѝ е почивен ден.

— Е, май ще взема едно такси и ще ида да навестя онази учителка — той допи чашата си на един дъх.

— Какво виждаш в тази жена? Тя сигурно наближава четиридесетте.

— Стига и това, че и двамата се намираме на едно и също място по едно и също време. Ще се видим по-късно!

Джейк закрачи нататък, където Боксмън, Дърфи Рейзър, Големия Оги и един непознат се бяха скупчили около маса, затрупана с празни бирени кутийки.

— Я пусни котва при нас, колега! — изрева Боксмън, — Джейк, искам да те запозная с Фердинанд Магелан. — Уолкуиц прегърна през раменете непознатия до себе си. Мъжът изглеждаше здравеняк, а очилата с костени рамки му придаваха вид на интелектуалец. — Ето, го, от плът и кръв, най-великият навигатор, който някога се е отърсвал от земните окови и е поглеждал Господ в лицето!

— Джейк Графтън. — Той стисна ръката на новодошлия.

— Фред Моголън.

— Нали ти казах, Фердинанд Магелан! — избоботи Боксмън. — Той е от новите. Обади се веднага, щом корабът акостира. Още има жълто около устата! Не може да различи лайното от фъстъченото масло.

— Откъде си, Фред? — запита Джейк и придърпа един стол.

— Сейнт Луис. Е, по-точно, от покрайнините на Сейнт Луис.

— Боксмън и останалите сигурно вече са побързали да те просветлят по отношение на удоволствията тук — каза Джейк.

— Нещо такова. Тук съм вече два дни. Докато ви чаках, имах време да се поогледам.

— Не се тревожи Джейк — каза Боксмън, — ще се погрижим за младия Фердинанд. Ще направим всичко възможно този впечатляващо невинен младок да бъде кръстен според най-добрите традиции на А-6, „най-светлите традиции на морската служба“, ако трябва да цитирам. Всъщност, ние тъкмо тръгвахме към града. — Той махна на сервитьорката. — Дай по още едно за последно, скъпа!

Големият Оги се обърна към Джейк: