Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Гласът на Сами прогърмя в ушите на Джейк: — Хайде да се издигнем и да се позабавляваме!

Без да дочака отговор, той изви нагоре и увеличи мощността. Много скоро вече се изкачваха през позлатените от слънцето облаци. Яздейки крилатите си коне, те пресякоха Валхала, за да се потопят в откритата небесна синева. На 12 000 фута изскочиха над облаците. По-късно същия следобед щеше да има буря, но засега облачната покривка не бе още толкова дебела и те спокойно можеха да си „поиграят“ в небето над нея. Когато стигнаха 23 000 фута, Ландийн хоризонтира, помаха на Джейк и изви с 30 градуса наляво. Графтън му отвърна на поздрава и обърна с 30 градуса надясно. Графтън се концентрира върху бързо отдалечаващия се самолет. Колко мънички изглеждаха човешките машини на фона на безкрайното небесно пространство!

— По-добре си затегни коланите и законтри раменните ограничители! — посъветва пилотът доктора, който веднага го послуша.

— Побъркани пилоти! — чуха в слушалките си двамата гласа на Марти Грийв.

— Завивам — предаде Джейк.

— И аз, майчице! — изхили се съквартирантът му. — Сега ще ти туря малко вазелин!

Самолетите се приближаваха челно. Джейк бе тикнал до край напред ръчките си и бързо набираше скорост. Така двубоят им започваше на чисто — никой от пилотите нямаше преимущество пред другия. Джейк се огледа. Небето бе пусто. Обходи с поглед приборите и машинално си отбеляза необходимите му данни. Приближаващият се към него самолет ставаше все по-голям и по-голям.

— Загубилият ще черпи!

Срещнаха се с обща скорост от над 1000 мили в час. Ландийн премина отляво на Джейк, като краищата на крилете му профучаха на не повече от 50 фута от самолета на Графтън. Джейк дръпна лоста назад и наляво. Претоварването го притисна, но той не обръщаше внимание. Извърна глава назад и се опита да види над лявото си рамо накъде бе завил Ландийн. Няколко секунди не успя да намери противника си. Направи завой на 90 градуса и опъна още по-здраво лоста.

— Претоварване 6! — изстена Лудият Джек.

Поне знаеше къде точно се намира акселерометъра! Джейк най-после видя другия Интрудър. Двамата с Ландийн се намираха точно един срещу друг и летяха в двете противоположни посоки по един мислен кръг. Без да изпуска от очи противника си, Джейк намали наклона и още увеличи претоварването. Носът отиде нагоре. Скоростта се превърна във височина. Сега, когато летеше по-бавно, самолетът се нуждаеше от по-малко място, за да завива, така че Графтън отново увеличи наклона и носът се извъртя встрани. След няколко секунди той вече се намираше само на 90 градуса зад Ландийн, но за сметка на това няколко хиляди фута над него, с крен от 135 градуса, в наклонен лупинг 27 27 лупинг — фигура от пилотажа, при която самолетът лети в кръг, във вертикална равнина , и скоро щеше да излезе зад опашката на съперника си.

Ландийн въобще и не мислеше да се предава, а веднага зави встрани от Графтън и пикира. Джейк отпусна лоста и бавно направи тоно, след което пикира с равни криле. Само 300 възела. Скоростта на Ландийн бе по-голяма, така че той бързо се отдалечаваше надолу. И двете машини ускоряваха, но Сами водеше с почти три мили — намираше се много по-ниско от Джейк и продължаваше да пикира. После Ландийн вдигна носа си. Ще направи имелман 28 28 имелман — фигура от пилотажа, при, която самолетът набира височина и променя посоката на полета на 180° , помисли си Джейк, половин лупинг с половин тоно в горната част. Графтън намали пикирането и двата самолета отново се разминаха челно, като дясната страна на Джейк се оказа над летящия по гръб в най-високата точка на лупинга си Ландийн, чиято скорост бе около 200 възела. Графтън дръпна лоста силно назад. Този път внимателно следеше приборите и задържа претоварването на 4 така, че накрая носът на самолета се оказа насочен право нагоре, като току-що изстреляна от земята ракета. Скоростта му бързо намаля. Най-ниската стойност на скоростомера бе 50 възела и в момента стрелката сочеше точно нея. Самолетът остана да виси на 30 000 фута над земята — носът сочеше нагоре, а соплата — надолу към дъждовните гори под тях. За няколко секунди останаха в това положение. Двамата мъже в кабината изпаднаха в безтегловност, след което пилотът пусна лоста и потупа леко доктора по ръката.

— Много е забавно, нали?

Огромната птица започна да пада с опашката надолу към земята. После машината се наклони и се просна назад. Тежестта на носа и аеродинамиката си казаха думата, така че въртенето спря само за секунди и те се понесоха надолу, като земното привличане се прибави към тласъка на двигателите, за да завърти стрелката на скоростомера в шеметен кръг. Джейк отново си имаше работа. Дръпна ръчките на малък газ и отвори въздушните спирачки, като едновременно с това потърси с поглед Ландийн.