Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Да, сър!

— Може останалите да те смятат за герой, Графтън, но аз знам, че това не е вярно. Ти не зачиташ правилата на играта и някой хубав ден това може да ти докара много неприятности! Ти си един самонадеян перко!

Джейк само го погледна в очите.

Заекът имаше навика, когато обиждаше някого да издава напред долната си челюст. Уилсън бе живото доказателство за несъвършенствата в раздаването на чиновете във Флота. Сега щеше да последва и обичайната заплаха.

— Влез в правия път, Графтън! — Е, този път можеше да е по добре. — Още едно подобно изпълнение и по цял ден ще развяваш едно от тези неща! — и той размаха молива си под носа му. — А сега марш да пишеш рапорта си!

— Тъй вярно, сър!

„Да, сър, повтори си Джейк на излизане и прибави: ама на теб за нищо не ти стиска!“

Графтън не можа да потисне усмивката си, когато погледна доктора. Навлеченият в 40-паундовия пилотски костюм шишко бе наистина забавна гледка. Приличаше му на огромна круша или още по-точно, помисли си Джейк, на яйце с крака. Пилотът се ухили още по-широко.

— Добре, Джек, нали и преди си летял с подобно нещо? Лудият Джек кимна. Челото му бе покрито с капчици пот.

Пилотът реши, че пътникът му е доста по-блед от обикновено.

— Някога да са те изстрелвали с катапулт? Не? Е, тогава те очаква незабравимо преживяване! Това ще е най-голямото вълнение, което ще си изпитал, без да си сваляш дрехите! Просто си дръж ръцете в скута, не пипай нищо и прави каквото ти казвам!

Лудият Джек отново кимна.

— Единственият път, когато ще ти се наложи да направиш нещо, ще бъде, ако ти наредя да катапултираш. Ще повторя командата три пъти — „Катапултирай! Катапултирай! Катапултирай!“

— А ако аз кажа „Ъ?“, значи говоря на себе си!

— Ако изобщо кажеш нещо след тази команда, ще бъдеш участник в своя първи, и най-вероятно последен, самостоятелен полет на А-6. Разбира се, ако съм прекалено зает, за да говоря и ти ме видиш, че катапултирам, гледай да побързаш да последваш примера ми!

Този път докторът закима с глава доста нервно, отбеляза си със задоволство Джейк.

— А сега да видим как точно се задейства катапултната седалка!

Джейк заведе лекаря до черната дъска, скицира набързо съответния механизъм и обясни последователността на действията. Пилотът знаеше, че Лудият Джек е чувал за това и преди, но и двамата имаха достатъчен опит със самолети, за да знаят цената на повтарянето на някои обяснения. Графтън му показа и как се борави със СПУ-то.

— За да включиш микрофона си, трябва да натиснеш горната част на десния си педал. Ако ме чуеш, че говоря по радиото, просто си трай! Аз ще мога да чувам всички радиопредавания дори и ти да ми говориш в ухото. Чувствай се свободен да задаваш въпроси, да разказваш вицове, да си измисляш или каквото там решиш. Искам полетът ни да ти е приятен! — Джейк се усмихна. Наистина го искаше! Когато напуснаха каюткомпанията, Графтън пусна изгладените атестации в пощенската кутия на Уилсън. Така копелето можеше да ги прочете веднага, щом се събуди!

Десет минути след излитането, те вече приближаваха брега на Лузон. Летяха малко зад и вляво от самолета на Ландийн. От кобалтовото море сякаш изплуваха нежнозелени планини, върху белите пясъци се гонеха утринни сенки. Двата самолета се снижиха до 200 фута и направиха завой на север, на около 500 ярда навътре в морето и успоредно на прибоя. От време на време виждаха по някоя рибарска лодка, но най-често под тях бе единствено пустото море, отделено от гъстите тропически гори чрез дългата ивица пясък, простиращ се от хоризонт до хоризонт. Нарядко се появяваше и по някоя самотна рибарска колиба. Джейк Графтън се чувстваше истински освежен. Толкова бе хубаво да летиш, без да се притесняваш за каквото и да било — просто да се забавляваш и да оглеждаш пейзажа под себе си! Пилотската кабина му се струваше толкова удобна, колкото и някое меко кресло.

— Как ти се стори излитането, а? — попита той. Във включения микрофон се чуваше учестеното дишане на доктора.

— Следващият път, когато те катапултират, гледай да нададеш боен вик — това увеличава силата на изживяването!

Докторът се изхили и постепенно нормализира дишането си. Точно пред тях Ландийн се гмуркаше все по-надолу и по-надолу. В далечината се виждаше една самотна колиба. Самолетите се спуснаха на 50 фута. Като пресякоха прибоя, те се насочиха към малката постройка и преминаха над нея със скорост от 300 възела. Когато отново рязко се заизкачваха в небето, Ландийн изкрещя едно „Юхууу!“ по радиото и направи победно тоно. Джейк се изравни с дясното му крило. Ландийн и Марти Грийв му помахаха весело с ръце. Обърнаха на изток, към сушата, и продължиха да летят на 500 фута над някаква долина. Джейк се дръпна назад и зае позиция на 150 фута зад и малко над водача. След няколко остри завоя, те пресякоха хълмовете, като се мушнаха през един тесен проход, където облаците почти опираха планинските върхове. Скоро вече летяха над гори и поля. От време на време пейзажът се накъсваше от появилия се криволичещ път или малко селце.