Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Всичко е наред — отвърна старшината. — Ще поразчистим малко наоколо сутринта, преди хората да си облекат парадните униформи за тържествената възпоменателна церемония. — Тук той побърза да прибави, — наистина много съжалявам за мистър Макфърсън! Не биваше да си отива така!

Джейк кимна и като извади цигарите си, предложи една на Стайърт. След като запалиха, Графтън посочи папките върху коленете си.

— Време е за атестация на редовия състав. Джоунс и Хардести. Ти приготвил ли си вече черновата? — старшината порови в едно чекмедже и извади от там два листа карирана хартия, които подаде на Графтън.

Джейк набързо ги прегледа. Като ученик Стайърт явно никога не е бил особено силен по писмен английски. Когато приключи с четенето, обсъдиха оценките, които трябваше да получат двамата мъже. Беше им ясно, че офицерът ще оправи стила и прибави точната оценка по петте специфични категории, но резултатите върху хартията в крайна сметка щяха да отразяват главно предложенията на механика. Всички бяха наясно, че Стайърт държи съдбините им в ръцете си подобно на феодален владетел, управляващ крепостните си селяни. Когато приключиха с оценките и офицерът прибра листата в папките си, старшината му показа една молба. Хардести искаше 4 дни отпуска във Филипините, за да се „видел с жена си“. Джейк погледна механика.

— Мислех, че не е женен! Стайърт сви рамене.

— Явно вече е!

— И кога разбра за това?

— Преди 30 минути, когато Хардести ми даде това нещо.

— Е, да я одобря ли или не? Стайърт явно не знаеше какво да каже.

— Дявол го взел, ако е вярно, може доста да си изпатим, ако не му разрешим отпуската. Примерно можем да получим писмо от майка му или от някой загрижен конгресмен.

От тона му ставаше ясно, че според Стайърт майките и конгресмените са нещо като потенциална опасност, от типа на спукан апендицит.

— Трябва ли ти за нещо, когато пристигнем в пристанището?

Стайърт поклати глава.

— Ще се обадя в спалното, за да го извикам да дойде при нас. — И той набра съответния номер. Докато го чакаха, Джейк попита:

— Мислиш ли, че този брак е сериозен? Че Хардести наистина е премислил всичко, преди да се реши на подобна стъпка?

— Съмнявам се. Хардести никога не е бил особено силен в мисленето. Показа ми нейна снимка. Бива си го, момичето. Най-вероятно я е срещнал в някой бар или публичен дом. Сигурно е първата, с която се е чукал.

Когато пристигна, Хардести се изправи пред бюрото, но не застана мирно. Джейк се пребори с желанието си да стане прав, като вместо това мълчаливо огледа младежа пред себе си. Молбата се намираше на края на бюрото пред него. Хардести бе 19-годишен, беше във флота от 10 месеца, имаше гимназиално образование, тежка форма на акне и вероятно се бръснеше един път седмично.

— Чувам, че си бил женен. Нали беше ерген?

— Не съм казвал на никого, преди да подам тази молба. Виждате ли, искам да отидем двамата с нея на посещение на част от роднините ѝ в Манила.

— И кога се ожени?

— При последното слизане на брега. Преди два месеца. — Хардести се вторачи в обувките си. Джейк си спомни за времето, когато като дете трябваше да обяснява поведението си пред баща си.

— Знаеш ли, че има изискване, според което трябва да поискаш специално разрешение от Флота, ако си решил да се жениш за чужденка?

— Не, сър. — Хардести изобщо не погледна нагоре.

— На колко години е жена ти?

— На 16. — Все така зяпаше пода. Джейк въздъхна.

— Докладва ли за това на Личен състав?

— Не.

— Защо?

— Ами, още нямам копие от брачния договор. Във Филипините нищо не става бързо. — Освен хващането на гонорея, помисли си Джейк.

— Пък и знаех, че онези от Личен състав ще ме накарат да отида при тях, когато го получа, така че реших, че засега няма смисъл да ходя при тях.

— Защо жена ти още не ти е изпратила копие?

— Тя знаеше, че ще се върна след няколко месеца и тогава бих могъл да го взема.

— Ами ако те бяха убили по време на плаването? Жена ти нямаше да види и пени от застраховката ти! Нямаме никакъв официален документ, който да доказва, че си се женил за когото и да било, сигурно и на Дисбърсинг не си казал!

— Не, не съм казвал на никого.

Стайърт се намеси в разговора:

— Казва се „Не, сър“, когато отговаряш на офицер, Хардести!

Момчето вдигна поглед:

— Разбира се, шефе! — Джейк продължи:

— Федералният закон изисква личният състав от Е4 на долу да изпраща част от заплатата си на семейството си, знаеше ли това?