Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Да, сър. Ще оправя всички формалности веднага, щом мога!

— Казал ли си на родителите си за женитбата си? — Да, сър!

— И какво мислят те?

— Ами, татко е мъртъв от няколко години, а мама още не ми е отговорила на писмото. — Отново се бе съсредоточил върху връзките на обувките си.

— Обичаш ли я? — Графтън моментално съжали за въпроса си.

— О, да, сър! — Очите на Хардести блестяха. — Ето снимката ѝ! — И той извади от джоба на ризата си една малка снимка.

Като повечето филипинки, тя имаше дълга черна коса, малък нос и леко ориенталски очи. Изглеждаше много царствена. Офицерът върна снимката на Хардести и погледна към старшината, който явно бе решил да не сваля очи от отсрещната стена. Любов ли? Джейк направо можеше да чуе как Стайърт щеше да разправя по-късно в сержантската столова за случилото се: „И после той го попита «Обичаш ли я?»“ Леко притеснен, пилотът се върна към разглеждания въпрос.

— Ще подпиша молбата ти, Хардести, но първо ще ти кажа нещо важно. Като си се оженил без разрешение, ти си нарушил закона. Шкиперът може да реши да ти наложи дисциплинарно наказание!

— Сър, ами аз не знаех нищо за подобни разпореждания! — Морякът стисна зъби и се вторачи в пластинката с името на гърдите на Графтън.

— Длъжен си да ги знаеш! Ако ги нарушиш по какъвто и да е начин, подлежиш на дисциплинарно наказание! Но да не говорим празни приказки. Искам да видя копие от документа за женитбата ти в деня, когато напускаме пристанището, иначе ще си изпатиш сериозно за това, че не си могъл да издържаш близките си! Наясно ли си, че сега, когато си женен, си длъжен да поддържаш тази жена морално и финансово?

— Да, сър! Ясно ми е. Ще взема необходимото копие!

Лейтетантът подписа молбата и нареди на Хардести да я занесе в личен състав. Момчето му благодари и си тръгна. Графтън се изправи и се приготви да си върви.

— Ако си въобразява, че може да се ожени за някоя от тези жени и да си осигури чукане всяка нощ, докато сме в пристанището — каза той на Стайърт, — а после, когато се върнем в Щатите, да се сбогува с нея завинаги, не е познал!

Главният механик сви рамене.

— Той е още дете!

— Каква каша! — И офицерът се отправи към каюткомпанията на ескадрилата, за да докладва на шкипера.

— Какво мислиш да правиш, Джейк? — попита го Кампарели.

— Капитанската мачта? — Обикновено дисциплинарни проблеми се разглеждаха от капитана по време на специални заседания, известни като „капитанската мачта“, в чест на времето, когато капитанът раздавал правосъдие, изправен пред главната мачта на кораба.

— Не, сър. Бих предложил да забравим за нарушението, да му дадем исканата отпуска и да се погрижим той да разбере отговорността, която е поел, женейки се за момичето.

— Добре. Дано да се уредят нещата, както искаш. Между другото, я си издърпай един стол, Джейк, и седни!

Пилотът се подчини.

— Надявам се, разбираш защо трябваше да проведа онзи разговор в каюткомпанията тази вечер?

— Да, сър!

— Не че проявявам неуважение към паметта на Морган! Трябва да поддържаме висок дух, иначе с тази бойна единица е свършено! — Шкиперът го изгледа. — Разбираш ли ме?

— Разбирал! ви, сър!

— Мисля, че никой цивилен не би ни разбрал. Това бе професията на Морган. Трябва да продължим да живеем, независимо от това кой напуска играта и кой не. Всъщност, именно фактът, че губим ценни хора, изисква от време на време да поизпуснем малко пара, за да намалим напрежението. — Той се намести на стола си. — Виждаш ли, не самолетите, а екипажите им са истинското ни оръжие!

Джейк кимна.

— Добре, просто исках да съм сигурен, че ме разбираш!

Когато се върна в каютата си, Джейк се зае с оценките. Привърши с тях някъде към 1 часа след полунощ. Отиде в предната лавка на 0-3 ниво, точно под полетната палуба, и си взе един хамбургер. Ейб Стайгър седеше сам на маса.

— Здрасти, Джейк! Хвърли котва при мен за малко! — Спецът беше разтворил някаква книга до чинията си.

— Здрасти, шпионино! Как вървят нещата? — Пилотът седна на един стол. Захапа хамбургера и погледна книгата.

— Джейк, вече имаме оценката за пораженията, които си нанесъл при бомбардировката вчера, когато летяхте на юг двамата с шкипера. — Ейб се ухили.

— Така ли? — Джейк вдигна книгата и прочете заглавието. „Възходът и падението на Третия Райх“. Беше я чел в колежа.

— Аха. Да ти кажа, скъпи, много хубава работа си свършил! Убил си 47 от жълтите!

Джейк остави книгата.

— 47? — прошепна той.