Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Е, няма да го чакаме — каза шкиперът. — Утре в 10 на полетната палуба ще има възпоменателна служба в чест на Макфърсън. За офицери — бяла парадна униформа. — Спря за миг, сякаш се чудеше какво още да прибави. Когато паузата продължи достатъчно дълго, той продължи — Атестациите на редовия състав от клас Е-1 до Е-3 трябва да са готови до края на месеца. Искам да сте ги предали на преките си началници, преди да сме стигнали Куби. Нещо сте станали много небрежни напоследък! Тази работа трябва да бъде свършена, независимо от летенето, чукането и всичко останало. Без да сте го направили, няма да видите никаква отпуска! А сега нещо друго. Този път ще свалим два самолета на брега. Ще имаме нов пилот и един или двама навигатори, така че се налага да изпълним няколко учебни полета, за да може пилотът да свикне по-бързо с кацанията на борда. Ландийн и Грийв, Графтън и Лудият Джак ще закарат самолетите в Куби. Магарето напоследък имаше много работа, така че за награда ще му дадем една въздушна разходка. Излитане в 7 сутринта вдругиден. — Офицерите изпуснаха въздишки на завист. Няколко часа в повече на брега винаги бяха добре дошли.

— Корабът ще пристигне в 10 часа. В 10 и 30 вече ще сте свободни да слезете на брега.

Това заявление бе посрещнато с ръкопляскания. Корабът се намираше в открито море вече 52 дни.

— Я тия отзад да заключат вратата!

Тълпата се разшумя. Това, което щеше да последва, можеше да е много забавно.

— Това, което ще кажа сега, не бива да напуска стаята! Ако жена ми ми пише, че Клубът на офицерските съпруги го е обсъждал на заседание, лично ще удуша копелето, което се е изпуснало в писмо до семейството си! Никоя от дамите, членки на клуб „Губя си времето“, няма право да го чуе!

Кампарели спря за момент, за да постигне още по-голям ефект. И карфица да паднеше, щеше да се чуе.

— Днес следобед прекарах половин час с другите шкипери горе на мостика. Изглежда на борда си имаме „фантомче“!

При това изказване повечето мъже започнаха да дюдюкат, но имаше и такива, чиито лица издаваха чисто недоумение. Кампарели огледа летците.

— Явно трябва да обясня за тези, които не знаят за какво става въпрос. „Фантомът“ е феномен, който от време на време се появява на военните кораби. От години не бях чувал за такова нещо, но май нашият самолетоносач се е сдобил с подобен случай. — Мъжете започнаха да се бутат един друг с лакът и да се хилят. — От известно време хората от Ремонтното и поддръжката започнаха да намират човешки екскременти на места, където не е имало никой в продължение на няколко часа. После фантомът решил да се прави на интересен и решил да пуска в кутията за предложения и оплаквания бележки от типа: „Тази вечер ще се изсера в отделението на четвърти катапулт, подпис Фантома“. На другия ден кафявата купчинка наистина се оказва там!

В каюткомпанията избухна гръмък смях. Смелото незачитане на висшестоящите винаги бе смятано за хубава шега. Когато шумът поутихна, Каубоя попита:

— Какво точно значи „екскременти“? Въпросът предизвика нов изблик на смях.

— Това, дето ти е в главата! — бе отговорът на шкипера. Когато смехът утихна, Татенцето продължи: — Както и да е, вчера следобед била намерена нова бележка, в която пишело, че през нощта Фантомът ще атакува квартердека. Капитанът назначил охрана на всички изходи и им наредил да не пускат и пиле да прехвръкне. — Командирът млъкна и се огледа. Всички мълчаха. Очите на Татенцето проблеснаха дяволито.

— Тази сутрин намерили обещаната купчината, където било написано — на квартердека!

Офицерите се смяха до сълзи. Удряха се един друг по гърба и тропаха с крака.

Това дойде твърде много за Сами Ландийн. Той стана от мястото си и на пръсти тръгна напред, като през цялото време се оглеждаше. Смехът спря и всички се вторачиха в него. Няколко души се изхилиха. Когато се изправи отпред, Сами изгледа останалите с потаен поглед, след което разкопча колана на панталоните си, свали ги и клекна. Мъжете от задния ред се изправиха върху столовете си и проточиха вратове напред, за да виждат по-добре. Шкиперът заговори:

— Сам, ако се изсереш на пода ми... — Остатъкът от думите му се загуби в разразилия се ураган от смях. Сами отчаяно се опитваше да остане сериозен. Накрая се изправи, вдигна панталоните си, хвърли един последен изпитателен поглед наоколо и на пръсти побърза към мястото си. Стените се разтресоха от бурята от аплодисменти и гръмогласен смях.

— Добре. Стига толкова! Щабаря, у теб ли е онази папка?