Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Имаме останали малко 20-милиметрови, Пирон. Искам разрешение за още един-два захода.

— Обработете мястото на юг от бомбените кратери. Този път, докато пикираха, Корсарите оставяха бяла димна следа в небето, секунди преди да започнат отново да набират височина. 20-милиметровите оръдия обсипваха джунглата с по сто снаряда всяка секунда. Джейк Графтън мълчаливо наблюдаваше разиграващата се пред очите му сцена. Как ли се чувстваха онези отдолу? Какво ли бе да се притискаш към земята край някое от онези дървета, отчаяно да ровиш пръстта, за да се окопаеш, надявайки се някак си да избегнеш сипещата се напосоки от небето смърт? Пилотът пъхна пръсти под шлема, за да изтрие потта от очите си. Когато Корсарите се събраха на група в небето и изчезнаха на североизток, дойде ред на Интрудърите. И двата носеха по 16 петстотинпаундови бомби, които също пуснаха на двойки. Зоната на попаденията бе разширена още по на юг от пътя. Белите бомбени експлозии веднага биваха обгръщани от кълба черен дим, който постепенно се разнасяше от лекия вятър. Джейк не изпускаше от очи Пирона и Кори Форд, докато се концентрираше върху жълтата точица от прицела. Докато пикираха, Големият Оги монотонно отчиташе на глас височината. Не спомена ъгъла на снижение, но точността не бе от кой знае какво значение, като се вземеше предвид, че правеха на решето район, в който имаше само някакви си деветима дребосъка. При последното им прелитане над областта, ДПЛ-то започна да дава указания на нова група самолети А-7. След последния заход Графтън премина в плавно изкачване, за да даде достатъчно време на Форд да се присъедини към него. Пилотът огледа местността за последен път, преди водещият му да застане на своята позиция. Буйната растителност бе накъсана от червените белези, които бяха оставили след себе си бомбените експлозии — изглеждаха така, сякаш самата земя бе ранена и кървеше. На северозапад се носеха сивкави кълба дим. Когато Форд се залепи за дясното му крило, Джейк се насочи на североизток към морето и очакващия ги кораб. Провери времето — трябваше да побързат да се приберат. Бутна напред ръчките, дръпна към себе си лоста. Мощните двигатели ги издигнаха нагоре в синята празнота.

Над морето се носеха купести облаци, всичките на една и съща височина. Джейк се снижи над тях, после потъна в сребристата им пелена. За първи път този ден той съзнателно обърна внимание на слънцето, което обливаше върховете на облаците и кабината в потоци златиста светлина. Напрежението постепенно го напускаше. Чувстваше се превъзходно. Това бе последния му полет за този курс. Погледна Форд в огледалото и се възхити на точността, с която водещият поддържаше позицията на самолета си спрямо неговия по време на снижението.

Джейк си избра един облак отпред и се насочи право към него. Малко преди да го достигне вдигна носа и започна бавно тоно. В огледалото видя как Форд прецизно повтори маневрата му. Джейк намери пролука в облаците, мушна се в нея и продължи да снижава към морето в серия остри завои. Излязоха под облаците. Най-долният сиво-син пласт беше също толкова равен, колкото и горната граница. Сега летяха в един нов, много по-тъмен свят на черни сенки, плуващи по иначе блестящата водна повърхност. Джейк имаше чувството, че е влязъл в огромна църква без стени, в някаква гигантска крипта, изтъкана от светлина и сянка. Дори и когато говореха един с друг, летците не можеха да облекат в думи чувствата, които летенето събуждаше у тях — онова особено усещане за съвършенство, което Господ, или просто лошият късмет, можеше да им отнеме всеки момент.

Забелязаха кораба, когато до него им оставаха 12 мили. Графтън поведе водения си в широк завой, който завърши на 3000 фута над килватера на самолетоносача. После двамата започнаха да кръжат над левия борд на Шило обратно на часовниковата стрелка. След като направиха един пълен кръг над него, корабът зави на 180 градуса, срещу вятъра. Дирята, оставяна от Шило преди малко, изглеждаше нищожно дребна, в сравнение с мощните вълни, които вдигаше 95 000-тонния самолетоносач, докато ускоряваше до 22 възела. Към тях се прибавяше и 8-възловият вятър, така че общата скорост на потока на палубата за кацане ставаше 30 възела.

Джейк следеше процесията на самолетите с все още прибрани криле, докато се отправяха към катапултите. Там те разперваха криле и се приготвяха за излитане. Първите два самолета — един танкер А-6 и Фантом Ф-4 — едновременно се стрелнаха към небето. От тази височина и разстояние наблюдателят не можеше да добие реална престава за скоростта и силата на излитането. Изглеждаше така, сякаш огромните метални птици бавно се придвижваха към края на палубата, отделяха се от нея и прелитаха ниско над водата като чайки. Графтън се огледа около себе си в небето и откри и другите самолети — малки, трудно различими блестящи точици — да кръжат на различни височини един от друг. Отдолу пистата за кацане постепенно се освобождаваше, след като катапултираните машини излитаха към безкрайната синева.