Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Шкиперът потвърди и продължи да се спуска надолу. Двата Интрудъра вече се намираха на 15 000 фута, описвайки обратен на часовниковата стрелка кръг над целта. Графтън съзнаваше, че мъжете под тях ги чуваха, пък и скоро щяха да могат да различат белите самолети, проблясващи в синьото небе. Вероятно в момента доброволците се опитваха да се зарият като къртици в земята. Командирът, който сигурно беше от редовната северновиетнамска армия и не изпускаше от очи кръжащите като ястреби над главите им бомбардировачи, вероятно доволно потриваше ръце. И вие отивате за мезе, кучета!

Джейк издърпа назад РУД-овете и остави самолета си да изостане далеч назад от водача. Искаше добре да види къде точно ще попаднат бомбите на Кампарели, преди да започне своята атака.

— Дяволи, виждате ли някъде Коуви? — И двамата пилоти протегнаха вратове, за да се опитат да намерят с поглед малкото самолетче. Видяха го да кръжи над брега на изток от тях. В следващия момент той направи завой и изстреля няколко димки в редицата от дървета. Джейк напрегнато се взря в пушека, който леко се разнесе на северозапад. Скоростта на вятъра трябва да бе 10 възела. Налагаше се да се съобрази с нея, когато се прицелваше.

— Това е целта, момчета! — Двамата пилоти потвърдиха, че са я видели.

— Добре, Дяволи, имате разрешение за атака от мен при постоянен визуален контакт. Докладвайте армиране и изключване на системата! — Трябваше много да внимават, да не допуснат неволно хвърляне на бомбите, защото това можеше да се окаже гибелно за намиращите се в непосредствена близост до противника американски войници. Шкиперът се спусна към целта. Крилата на самолета на Кампарели проблеснаха на силното слънце, когато започна пикирането.

Водачът армира. Джейк наблюдаваше как ускоряващият се бомбардировач приближава земята. Видя как зад върховете на крилете му се проточиха тънки струйки от претоварването, когато Кампарели прибави още няколко g-та, за да може да се изтегли от пикирането. Не последва никакъв взрив.

— Водачът е на предпазител, но не успяхме да освободим бомбите! — докладва Кампарели. Някаква повреда в системата не бе позволила те да се отделят от държателите.

Джейк тримува самолета за скорост от 500 възела. Хвърли един последен поглед към висотомера н се отправи към дърветата, опитвайки се да налучка най-подходящото място в пространството, в което да извърти половината тоно за начало на 40-градусовото пикиране, при това така, че носът на бомбардировача да се падне малко под целта. Когато реши, че вече е готов, включи микрофона и каза:

— Номер 2 армира!

Превъртя самолета по гръб и свали носа към дърветата, докато Марти армира системата. Джейк отново обърна по корем и нагласи ръчките. Скоростта им се увеличаваше драматично. Без да мисли, той хвърли поглед към скоростомера и висотомера. Чувстваше се някак особено жив. Двете жълти кръстосани линии върху стъклото на прицела бяха малко вляво от дърветата. Направи лек завой надясно, за да вземе предвид и страничния вятър и отново изправи крилете. Марти се обади по СПУ-то.

— 10 000... 9 000. Недостатъчен ъгъл!... 8 000. 38 градуса... Джейк направи нужните корекции на пикирането. Скоростта доближи предварително избраните от него 500 възела и той усети, че налягането върху лоста за управление отслабва. Сега! Натисна с палец бутона на лоста. Освободил се от бомбите, изведнаж самолетът цял потрепери. Когато машината отново се успокои, Джейк дръпна лоста назад. Претоварването натисна двамата летци надолу към седалките им. Когато носът на бомбардировача се вдигна над хоризонта, Графтън затърси с поглед в синьото небе бляскавата точка, който трябваше да представлява водещият Интрудър. Навигаторът с мъка вдигна лявата си ръка, изключи системата и настрои микрофона си за предаване.

— Номер 2 на предпазител.

— Добър удар, Дявол 2! Право в целта!

Джейк хвърли поглед назад. Дърветата бяха обвити в черен дим, който се издигаше нагоре към небето. Свали лявото си крило, зави и се приготви за втори удар. Отново бяха на 15 000 фута височина. Сега Джейк вече видя самолета на шкипера да се спуска устремно към земята, след което се издигна отново.

— Нямаме късмет днес, Коуви! Не искат да се пуснат!

Пак бе ред на Джейк. Напълно готов, той се превъртя на гръб и Марти отново хвана главния превключвател, като заедно с това отчиташе на глас височината. Този път Графтън се спусна точно под ъгъл от 40 градуса. Дърветата ставаха все по-големи и по-големи — вече можеше да ги различи едно от друго. Когато стигнаха 6000 фута, той натисна бутона. Докато отново набираха височина, Джейк провери висотомера, който престана да пада на 3700 фута, и започна да отчита изкачването им нагоре. Джейк видя бомбардировача на Кампарели пред тях и увеличи мощността, за да го настигне. Когато двата самолета се отправиха на север, ДПЛ-то отново се включи: — Дявол 2, ти успя да поразиш целта сто процента! Добра работа! Дявол 1, съжаляваме, че не можа да си освободиш гюллетата!