Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Способен си на всичко, за да получиш малко отпуска, а, приятелче? — Ъгълчетата на устните на момчето се раздвижиха. — Чувам, че си имал среща с Всевишния!

Бубата нервно кимна и облиза устни.

— Смукна ме, все едно че съм листо или нещо подобно, мистър Графтън! В един момент просто си ходех, а в следващия вече бях вътре с главата напред! Мислех, че това е края.

— Ами ти наистина си бил на ръба, доколкото разбрах! Очите на момчето бяха влажни от сълзи.

— По дяволите, мистър Графтън, много се уплаших! Беше тъмно, шумът беше непоносим, не виждах нищо и усещах как компресорът ме всмуква навътре! Знаех, че онези лопатки са там и се въртят в очакване да ме накълцат на кайма, но не можех да ги видя — За момент той се вторачи в стената, опитвайки се да преглътне сълзите си. — Мисля, че се подмокрих, но не казвайте за това на никого.

— Няма, обещавам! Знам какво значи да те е страх. Двамата с Макфърсън сме изпитвали това чувство хиляди пъти. — Джейк приближи устни към ухото на Бубата и прошепна високо — Който не се е напикавал от страх, просто не е живял. Номерът е да не покажеш, че те е страх, да потиснеш чувството дълбоко в себе си. — Изправи се да си ходи. — Само гледай да не ти се случва скоро пак да бъдеш засмукан! — В отговор момчето му се усмихна едва-едва.

Джейк отвори вратата на дежурната стая на ескадрилата — вътре бе претъпкано. Ландийн бе казал истината. Летците от Стейджкоуч 203 му бяха повече от благодарни. Пилотът на изтребителя удари приятелски Джейк по гърба и му стисна ръката няколко пъти. Имаше тъмни, добре поддържани мустаци, на фона, на които зъбите му изпъкваха с порцеланова белота, когато се засмееше.

— Горещичко беше, а, Графтън! Задължен съм ти безкрайно и смятам да ти го покажа, когато излезем в отпуска след няколко дни!

Това беше някак прекалено.

— Не съм направил нищо, което и ти не би сторил за мен, ако беше на моето място! — Пилотът, чието име според значката му бе Джо Брет, пусна ръката на Джейк. — Ще ми се да вярвам, че е така, Графтън! Но наистина смятам да те напия с любимото ти пиене!

Наоколо се водеха десетки разговори на висок глас, а междувременно шкиперът и Каубоя се съвещаваха тихичко в предната част на стаята. Дружните смехове и заяждания бяха жизнено необходими на летците за завръщането им към нормалния живот. В този момент в залата влезе, облечен н бял пуловер, дежурният ръководител-кацане. В ръката си държеше малката зелена тетрадка, в която стенографираше набързо детайлите на всеки заход.

— Графтън, ти постави своеобразен рекорд тази вечер — два захода за тройка и един за двойка. Последното ти кацане бе едно от най-лошите, които съм виждал от доста време!

Всички замлъкнаха. Половината от тях гледаха ръководител-кацането, а останалите притеснено се взираха в Джейк. Двойка означаваше почти катастрофа, а тройка беше малко по-добре.

Ръководител-полетите продължи:

— Знаеш не по-зле от мен, че когато имаш работа с играеща палуба, трябва да си извънредно внимателен. При първото си кацане леко пикира, престара се, когато мина на втори кръг, а при последния си заход направо се гмурна надолу. Можеше да счупиш колесниците или пък чисто и просто да размажеш самолета върху палубата! Някоя прекрасна нощ ще изкараш стойките през крилата.

Дърфи не смяташе да слуша спокойно това конско:

— Слушай, копеле гадно, много добре ме чу, когато ти казах, че системата за обдухване не работи. Джейк не виждаше нищо!

Ръководител-полетите се обърна към него:

— А да ви е хрумвало, умници такива, че можете да продължите напред и да си проверите бушона, докато летите по дългата? Провери ли го?

Рейзър почервеня и се наведе към другия:

— А ти защо не ни показа червена светлина за минаване на втори, заднико? — Ръководител-кацането не му отговори. Вместо това се концентрира върху пилота. — Още едно такова кацане и лично ще се погрижа да ти е последното поне що се отнася до този кораб! — И като се извърна, той тръгна към вратата. Джейк се чувстваше така, сякаш бе влизал чисто гол в някоя църква. Сви рамене и огледа притеснените физиономии на околните.

— По дяволите, бях на ръба на отчаянието.

Джо Брет отново го сграбчи за ръката. В този момент прогърмя гласът на шкипера: — Джейк, върви да спиш! След 4 часа имаме инструктаж.

Без да каже и дума повече, пилотът се обърна и тръгна към каютата си.

Но капитан Кампарели още не бе свършил. Повика с пръст ръководител-кацането и той послушно се приближи към стола на шкипера. — Чуй ме добре, господинчо — каза Кампарели. — Твоята работа е да командваш кацанията! Ако още веднаж се държиш по този начин с някой от пилотите ми, ще направя всичко, което ми е по силите да ти видя сметката! Разбра ли?