Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Вече получаваш гориво — каза в микрофона той. Очевидно екипажът на Фантома за момента бе загубил дар слово, защото в отговор Джейк получи само няколко прещраквания.

— Колко да дадем на Стейджкоуч 203? — попита кораба Рейзър.

— Дайте му 5000, така че ако не се приземи от следващия път, да има за Да Нанг! Вече е отворена. Разбра ли, 203?

— Прието! Още един заход! — Когато стигнаха 1200 фута, Джейк изпълни втория завой и поведе изтребителя за последен опит. Прехвърлянето на гориво приключи и пилотът на Фантома се обади по радиото:

— Благодаря, че ни спасихте живота, момчета! — Ф-4 спусна колесника и задкрилките си и изчезна от огледалото за задно виждане на танкера. „Успех“ — пожела им Графтън в ума си, докато наблюдаваше отдалечаването на светлините на Фантома. Вярата в себе си е толкова непостоянно нещо — човек или я има в даден момент, или не. Сега пилотът на Фантома, чието име Джейк не знаеше, вече си вярваше — това, което му се бе изплъзвало толкова пъти поред, вече не бе проблем за него — кацането бе успешно.

— Сега сме ние — почти молитвено измърмори Рейзър, след като Фантомът се приземи,

— 522, намирате се на 7-та миля! Намалете скоростта! С колко гориво разполагате?

— 3000 паунда. — Джейк премести лостовете за управление на колесника и задкрилките в долно положение, след което свали и куката.

— Колесникът спуснат, заключен, задкрилките спуснати, въздушните спирачки отворени, куката — долу — каза Джейк на Рейзър, който продължи с изчитането на останалата част от контролната карта преди кацане. Междувременно пилотът намали и стабилизира скоростта — стрелката на указателя на ъгъла на атака отиде срещу индекса.

— 522, наближаваш глисадата! — Джейк намали оборотите с няколко процента и чукна леко тримера напред.

— 522, под глисада! — По дяволите! Твърде рано бе намалил тягата! Увеличи я отново и провери стрелката за вертикалната скорост, намалявайки снижението, за да прехване глисадата. Самолетът се мяташе в турбуленцията, стрелките играеха влудяващо.

— Малко си под глисада! Докладвай стрелките! — Долу и вдясно.

— Остави! Намираш се под глисада, точно по курса. — Джейк направо се бореше с управлението на самолета. Знаеше го, но въпреки това не можеше да направи нищо. Финесът бе недостижим. Всички опити да налучка точната мощност на двигателите или да държи лоста в идеалната позиция бяха погрешни. Корекциите му бяха прекалено големи.

— Под глисада си, на три-четвърти миля. Докладвай топката! Рейзър направи доклада:

— 522, топка за Интрудър 2.8.

— Ниско сте — обади се ръководител-кацанията.

Джейк прищрака микрофона си и добави още мощност. Прекалено много.

— Излязохте отгоре, скоростта е голяма! — Джейк си даваше сметка за това. Отчаяно се опита да отнеме от тягата и вдигне носа нагоре, стараейки се едновременно да увеличи снижението и да намали скоростта. Стана! Топката потъваше. Добави мощност, за да я фиксира. Недостатъчно! Топката слезе под зелените редове и от жълто, започна да свети в червено. Не можеха да останат толкова ниско, това означаваше удар в стоманата на рампата, черната паст на морето, готово да го погълне. Прибави мощност и вдигна носа. Прелетя рампата точно когато топката започна да се издига и намали тягата. Твърде късно! В момента, а който колесника се удари в палубата, кръгът изчезна през горния край на огледалото. Веднага блъсна РУД-а напред и прибра въздушните спирачки.

— На втори, на втори, на втори!

Рязкото дръпване този път го нямаше. Двигателите все още ускоряваха, когато самолетът се стрелна в нощта на 60 фута над водата. Джейк вдигна носа на 10 градуса и хвърли поглед към висотомера, който веднага започна да отчита изкачването.

Откри, че хаби ценни мигове, опитвайки се да разчете и анализира всички данни от приборите. Не разпределяше правилно вниманието си. Хайде, Джейк, каза си той, съсредоточи се! Още веднъж! Направи един показен заход!

Рейзър се опита да включи въздуха за обдухване на предното стъкло, но не се получи нищо. Дъждовните капки едва докосваха фанара при 300 възела, но сега, когато летяха със скорост от 120, те се стичаха почти вертикално надолу по плексигласа, предизвиквайки ефект на размазан, двоен образ.

— Включи обдухването! — нареди Джейк на Рейзър.

— Не работи! Крилете са хоризонтални! — Жълтата топка и двата зелени реда се виждаха като размазани петна през предното стъкло. Джейк се опита да надвие обхващащата го паника и да следи откъслечните команди на ръководител-кацанията. Желанието му да кацне се превърна във фиксидея. Скоростта бе висока — с това бяха съгласни и индекса и дежурния — но просто не можеше да се принуди да намали мощността. Беше кошмарно. Сграбчи лоста, сякаш бе въпрос на живот и смърт да го надвие. Червените размазани петна на вертикалните светлини пробягаха под носа му и Джейк премести погледа си встрани, за да не загуби топката. Беше малко нагоре и тъкмо потъваше! Усети удара от спирането и носът падна надолу. С притаен дъх той блъсна ръчките напред и зачака намаляването на скоростта. Когато този път това стана, Джейк конвулсивно изпусна въздуха от дробовете си. Колко сладко бе разтърсването, когато арестерът пое милионите футове-паунди кинетична енергия! Самолетът потръпна като уловен на въдица костур, спря и тръгна леко назад.