Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Прекалено голяма мощност — казаха му отдолу.

— Крилете са хоризонтирани — успокои го отново Марти. Когато попаднаха в смутната зона зад острова, Ландийн даде рязко газ и веднага отне обратно, щом излязоха от нея. Пресече рампата. Като по чудо, топката леко потъна, което значеше, че палубата се надига точно от страната, откъдето пристигаше готвещия се да кацне самолет. Основните колесници се стовариха върху стоманата, носът се вдигна нагоре и Ландийн инстинктивно избута ръчките докрай напред и прибра въздушните спирачки. Усети така желаното раздрусване, което придружаваше шеметното намаляване на скоростта. Премести ръчките на малък газ и цялото му тяло започна да се отпуска.

— Дяволите да го вземат — каза той на Марти. Всички кацания на самолетоносач си бяха просто контролирана катастрофа.

Горе, в самолета си, Джейк разбра, че Ландийн е успял да се приземи, защото не чу команда за минаване на втори кръг. Прехвърли вниманието си върху втория Фантом, чието състояние на горивото вече бе твърде критично. Беше минал на втори кръг два пъти подред. Водачът бе кацнал на втория заход. Правени за свръхзвукови полети, тези самолети имаха характеристики, които бяха резултат от много компромиси. Скоростта на захода бе с 30 възела по-голяма от тази на А-6, а и бе много по-трудно човек да се справи с тях на финала. На малка височина и със спуснат колесник двигателите им поглъщаха лакомо горивото.

Когато Джейк излезе на правата, самотният Ф-4 докладва топката с 4000 паунда гориво. — Защо не го изпратят в Да Нанг или не го качат горе да зареди? — попита Рейзър по СПУ-то.

— Не знам! — отвърна Графтън и пусна задкрилките и колесника. — Те знаят какво вършат. Надявам се, прибави мислено той.

Намали скоростта и чу току-що изстреляният зареждач да иска честота за кацане. — Сигурно има проблеми — каза Джейк на Рейзър.

Сега вече във въздуха не остана нито един танкер. Без съмнение, рече си Джейк, скоро щяха да изстрелят във въздуха резервния. Ако се забавеха прекалено, изтребителят, който се опитваше да кацне, нямаше да разполага с достатъчно гориво, за да се вдигне до височина, на която да се срещне с танкера. Сигурно пилотът му си даваше прекрасно сметка за това, но едва ли се чувстваше по-спокоен.

— На втори, на втори, на втори! — извика по радиото ръководител-кацането. Отчаянието в гласа му бе съвсем ясно доловимо. — 203, престараваш се с корекциите! Прекалено гониш топката! Успокой се. — Така порицаваха съгрешилите пилоти. — Служи си с лоста и ръчките като Паганини със своята цигулка — но я той да се беше опитал да свири в тресящ се самолет в такова време, когато дъждът поглъщаше цялата светлина.

— 522, подхождаш глисадата, започвай снижение... 522, потегли малко, на глисада! 522, доложи стрелките!

— Нагоре и вдясно.

— Потвърждавам! Карай по тях!

Джейк Графтън се концентрира върху стрелките, което означаваше, че разпределя вниманието си по равно между тях и останалите прибори — висотомер, указател на ъгъла на атака, вариометър 21 21 вариометър — уред, показващ каква височина набира или снижава самолетът за единица време и авиохоризонт. Да захождаш по системата бе много по-лесно, отколкото да се съобразяваш с топката, понеже компютърът на кораба стабилизираше електронната глисада, независимо от движението на самолетоносача по вълните.

Докато снижаваше надолу, Джейк чу пилотът на Фантома да пита дали може да зареди гориво или да тръгне за Да Нанг — най-близката база.

— Да Нанг временно е затворена поради ракетен обстрел, а танкерът вече е празен. След малко ще ти пратим горивото.

— Това „след малко“ може да се окаже прекалено късно — кисело отвърнаха от Фантома.

На 280 фута танкерът най-после се измъкна от облаците и Джейк веднага премина към визуален полет. Хвърли поглед към ъгъла на атака, топката и разположението им по оста. В това време Рейзър докладва на ръководител-кацането топката. Вече бе пуснал въздуха от двигателите да издухва дъжда от предното стъкло. Когато наближи самолетоносача. Джейк започна да вижда светлината на топката, която се движеше нагоре-надолу между двата зелени реда. Под глисада, над глисада, при това без Джейк да е помръдвал лоста или РУД-овете. Опита се да не допуска разлика в отклоненията на топката спрямо ограничителите. Всяко колебание траеше 8 секунди.

Най-после пристигнаха. Сигналните лампи пробягаха под носа на самолета и топката започна да се надига, което показваше или че е намалил прекомерно ъгъла на снижение, или че палубата потъваше под тях. Джейк отне малко от мощността, премести лоста напред и после го дръпна към себе си, като заедно с това отново даде газ. Тази дяволия, наричана „пикиране към палубата“, противоречеше на всички учебници, но пък бе единствения начин да кацнеш на борда, когато си в безизходица. Основният колесник се удари с трясък в палубата. Амортизаторите на стойките се свиха до упор и носовият колесник се стовари от три фута върху стоманата. Двигателите вече бяха на излетен режим, когато отрицателното ускорение ги хвърли срещу застопорените колани.