Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Екипажът на танкера нагласи второто си радио на честотата на ръководител-кацането тъкмо навреме, за да чуе как Паркър Каубоя приземява успешно. Редуващите се радиочестоти имаха за цел да намалят опасността упътванията на ръководител-кацанията да бъдат разбрани погрешно от следващия пилот в редицата за кацане. Джейк чу и вторият Ф-4 да минава на втори кръг и да получава вектори за дългата страна. Всеки неуспял да кацне самолет беше упътван да лети по посоката н вятъра, след което да обърне и отново да се включи в колоната за приземяване на минимум 5 мили от палубата. В лоша нощ, когато примерно има 20 самолета за кацане, минаването на втори кръг ставаше често явление, радиочестотите се задръстваха от инструкции и дежурният долу на кораба трябваше да успее само с една дума да упъти пилотите за точното разположение на топката върху палубата. За щастие тази вечер щяха да се приземяват само няколко самолета. Джейк чу, че и ЕА-6В кацна успешно. Той намали до 116 възела. Стрелката на указател за ъгъла на атака и темпа, с който подхождаше глисадата показваха, че се движи бързо. Реши да продължи така, за да противодейства на неочакваните падания на скоростта, причинени от друсането, докато излезе на глисада. Все още се намираха сред плътна облачна покривка.

— 522, подхождате глисадата! Започнете снижение! — Джейк намали мощността на двигателите и видя стрелката на скоростомера да пада надолу.

— 522, в момента сте точно на глисада. — Джейк изщрака микрофона в отговор.

— 522, доложи положението на стрелките! — Джейк погледна към индикаторите на системата за заход по прибори, които му даваха информация за курс и глисада от компютъра, намиращ се на борда на кораба.

— Вдясно и в средата — отвърна той, което щеше да рече, че според уреда самолетът му се намира леко вляво от осевата линия, на глисада.

— Зарежи стрелките! Сега си малко отгоре и вдясно. Дай наляво и увеличи скоростта на снижение.

Очевидно двата сближени самолета мамеха компютъра. Джейк се концентрира върху уредите пред себе си, провери посоката, скоростта на снижение. Не преставаше да обхожда с очи различните прибори, като неизменно отчиташе получаваната информация, която трябваше да се съобрази с изискванията, налагани от чувствителния самолет, захождащ по 3.5-градусова глисада в подобно лошо време. Отне малко от мощността на двигателите и повдигна нагоре носа на самолета, за да намали до 112 възела. После провери барометричния висотомер и го свери с радиовисотомера.

— По курс и глисада — добре. Дай вдясно два! — Графтън последва указанията. Ръководител-кацанията заговори на Фантома отпред.

— Палубата се надига... давай все така... малко повече газ... не чак толкова!... На втори, на втори, на втори!

— 522, на глисадата си, малко вляво.

Джейк отпусна леко дясното крило, за да коригира. Минаваше 500-те фута. Колко дълго щеше да продължава това?

— 522, по курс и глисада — добре! На 300 фута се измъкнаха от облаците.

— Топката! — каза Рейзър.

— 522, остава ви три-четвърти миля! 506, наблюдавате ли топката! — Марти Грийв се обади:

— 506, топка за Интрудър, гориво 3.3 — Сами Ландийн не свали очи от танкера, докато Графтън не прибра въздушните спирачки, прибави мощност и се отклони вляво. Чу своя съквартирант да докладва: — 522 се отделя! — В отговор Джейк получи нареждането да се качи на 1200 фута и да се отправи към дългата.

Ландийн погледна напред. Там бе корабът. Видя топката отляво на пистата за кацане, белите осеви светлини, и червените хоризонтали по кърмата. Последните продължаваха почти до водата и служеха за пространствен ориентир. Вместо чистачки, А-6 използваше въздух от двигателите, който издухваше дъжда от предното стъкло на фанара. Грийв вече го бе включил. Индексът показваше тенденция към увеличаване на скоростта, а топката — че са леко под глисада. Ландийн направи необходимата корекция.

— Вие ми се свят — каза той на Марти. За миг несъзнателно отклони очи от топката и погледна към авиохоризонта, за да се убеди, че крилете са хоризонтално. Имаше чувство, че завива наляво и едва се спря да не отпусне дясното крило. Очите му показваха, че няма наклон, така че сетивата го лъжеха.

— Дръж така! — изкрещя Грийв. Ландийн пак вторачи поглед в топката и полосата за кацане. Топката играеше нагоре-надолу между двата реда светлини, в такт с поклащането на кораба. Опита се да потисне гаденето, което винаги придружаваше загубата на пространствена ориентировка, както и импулса да коригира при всяко поместване на светлинния индикатор. Пряко инстинкта си леко побутна напред ръчките.