Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Дяволски високо дойде! — каза Рейзър. — Боже, мразя я тази скапана работа!

Стартьорът насочи самолета към предната част на острова. Когато паркираха, един от техниците на ескадрилата разгъна стълбата на пилота, отвори фанара и се покатери нагоре. Джейк повдигна лявата страна на шлема си така, че да може да го чува.

— Ще напълним централния резервоар с гориво и пак ще ви изстреляме — изкрещя старшината, опитвайки се да надвика воя на работещите на малък газ двигатели.

— Резервният танкер е извън строя! — това е единствената годна машина. „Извън строя“ означаваше, че самолетът имаше отказ и не можеше да излети пак, преди той да бъде отстранен. Техникът още не бе свършил, когато лилавите ризи 22 22 цветни ризи — всяка работна група на палубата на самолетоносача носи ризи в определен цвят в зависимост от характера на дейността ѝ; например: виолетови носят тези, които боравят с горивото, червени — тези, които боравят с въоръжението и т.н. от отделението за зареждане с гориво довлякоха един маркуч и го прикачиха към танкера. Джейк изпусна свръхналягането в резервоара и вдигна палец, че е готов.

— Пак излитаме — уведоми той Рейзър по СПУ-то. — Резервният танкер се е скапал.

— Eгa ти късмета! И защо така? Няма ли друг екипаж, ами пак трябва да сме ние? Извикай техника. Кажи му да прати пилотите на резервния танкер да ни сменят! Това е работа на Каубоя — връща си го заради заяжданията в съблекалнята.

— Та той току-що се приземи, Рейзър! Млъквай вече!

— Само да се развали времето и мен веднага ме слагат да си подскачам нагоре-надолу като някое топче за пинг-понг! Все така става! Никой друг ли не иска да се позабавлява малко вместо мен? — Джейк престана да обръща внимание на навигатора си, който не млъкна, а продължи да се оплаква по СПУ-то.

Презареждането отне пет минути. През това време повреденият танкер се приземи, но Стейджкоуч 203 отново не успя да кацне и пак излетя нагоре сред водопад от искри, след като куката само остърга стоманата на палубата. Може би шефът на смяната щеше да нареди да издигнат уловката. Това съоръжение представляваше гигантска мрежа, опъната между два стълба точно пред последното спирачно въже. Ролята ѝ бе да спре опитващия да се приземи самолет с минимални поражения. Но пилотът трябваше да е опрял на палубата, преди да попадне в мрежата — иначе щеше да стане катастрофа. Може би точно в този момент шефът преценяваше плюсовете и минусите на подобно решение заедно със заместник-командира по летателната част. Джейк погледна намиращата се високо на острова кула за управление. Слава Богу, че някой друг щеше да поеме отговорността за подобна стъпка.

— Много неприятно, че стълбовете на мрежата не са си на мястото точно сега — отбеляза Рейзър. Джейк се озадачи. Явно информацията е била включена в предполетния бюлетин, но той я бе пропуснал. По дяволите! Днес нещо не бе наред с него. И на Сами даде гориво, без да уведоми за това кораба! Рейзър се оказа прав — не трябваше да лети тази нощ!

Когато зарядката приключи и фанарът бе отново затворен, танкерът получи указания да застане на стоп-линията, непосредствено до полосата. Стейджкоуч 203 отново изплува от мъглата и дъжда, но този път пилотът на изтребителя разбра, че заходът за кацане е напълно обречен, така че премина в набор още преди колесникът му да докосне палубата. Стартьорът направи знак на Джейк да се приближи към катапулт номер 3. През това време екипът на катапулта свали защитния екран на совалката и го прибра. Пилотът разгъна крилата, спусна задкрилките, провери управлението и вкара носовия колесник в совалката. 20 секунди по-късно вече набираха височина. Джейк се обади по радиото:

— 203, колко гориво имате?

— 1500 паунда — беше отговорът.

— Добре, слушайте сега! Нямате достатъчно гориво, за да се качим горе, така че аз ще ви пресрещна, ако отново минете на втори кръг. Задръжте на 250 фута, под облаците, приберете колесника и задкрилките и аз ще ви приближа. Къде сте сега?

Пилотът на Ф-4 му даде позицията си — на дългата страна, височина 1200 фута, дистанция 7 мили. Джейк хоризонтира танкера на 1500 фута и зави обратно на движението на кораба. Заместник-командирът по летателната част се включи в радиоразговора:

— 203, ако отново не успееш да кацнеш и не се закачиш за танкера, искам да се качиш на 5000 фута право напред и да зарежете самолета. Ангелът ще ви прибере и двамата. Разбрано?

— 203, потвърждавам. — Като че изобщо имаха избор.