Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

По-късно, в тъмнината на каютата си, Джейк преживя отново цялото кацане. Направи равносметка и започна да събира остатъците от разбитото си самочувствие. Накрая реши, че може би никой няма да забележи пораженията.

Джейк Графтън и Рейзър Дърфи излязоха от асансьора на второто ниво и пилотът се отправи към тоалетната. Облекчи се, след което седна върху тоалетната чиния и запали цигара. Миришеше на урина и дезинфектанти, но цигарата имаше прекрасен вкус след всичките тези часове принудително въздържане. Джейк опря лакти на колене и подпря брадичката си с длани. Умората вече си казваше думата.

Пилотските му боти бяха почти напълно протрити. Едната от подметките му се бе разцепила отстрани. Кожата беше силно напукана. През последните пет години не ги бе лъскал нито веднъж.

Петната от кръв по гащеризона и жилетката му се бяха изтрили след носенето. Огнеустойчивият външен слой върху гащеризона бе мазен, силно изцапан и прокъсан на места, но кафявите петна бяха избледнели до такава степен, че почти не се забелязваха. Също като мъката, помисли си Джейк. С времето и тя отслабва. Затвори очи и се потопи в приятната тъмнина. След време отново ги отпори и се вторачи в ръцете си — трепереха, но той не можеше да ги успокои.

Вратата се отвори. Сами Ландийн влезе вътре и се подпря на нея.

— Пое много голям риск, като реши да заредиш онова приятелче, Желязна Ръка.

— Аха. — Джейк не преставаше да се взира в избелелите кафяви петна — единственото, което бе останало от Морган Макфърсън. — Много ли е ядосан шкипера?

— Не. Пуши си пурата, както обикновено. Екипажът на изтребителя разправя наляво и надясно в дежурната стая какъв герой си. Споменават нещо за това, как си им отървал задниците, но, от друга страна, всичките тези изтребители са малко откачени и много-много не може да им се вярна.

Джейк дръпна дълбоко от цигарата.

— Боже, как си се забавляваме сега — каза той, като си мислеше за Морган. — Какво стана на твоя полет все пак?

— Налетяхме на артилерийска засада и едва не пукнахме на място. Още не ми е ясно как така не ни довършиха! После трябваше да намерим целта без компютър.

— Успяхте ли?

— Ами откъде да знам! Нямаше вторични експлозии. Най-вероятно сме сгрешили мястото поне с една миля. Сигурно в този момент комунистите се оплакват на някой полуграмотен журналист, че американските войнолюбци са разрушили поредната църква.

— Струпване на камиони? — Предполагаемо.

— И заслужава ли си човек да умира заради това?

— В цял Индокитай няма обект, който да си струва да пукнеш, човече, и ти го знаеш! Но тази нощ онези с дръпнатите очички ни обстрелваха така, сякаш се опитвахме да уцелим гробницата на Хо Ши Мин. На бас, че и около Кремъл няма толкова оръдия! Излязохме големи късметлии. — Той поклати глава. — Наистина имахме луд късмет! Обаче, когато пуснах Рокаите над артилерийската засада, имаше три вторични експлозии. — Ландийн се ухили. — Поне не сме летели напразно!

Джейк се поотмести, за да пусне угарката в тоалетната чиния. — Защо не излетя резервният танкер?

— Не си ли чул? Един от техниците бил всмукан във въздухозаборника 23 23 въздухозаборник — устройството, осигуряващо достъпа на въздух до двигателя на самолета .

— Боже мили! Какъв начин да умреш.

— Най-интересното е, че човекът си е жив! Старшината го видял да се упътва натам, усетил какво ще стане и се хвърлил напред точно навреме, за да го хване за краката, малко преди да влезе целия. Нещастникът бил вече вътре чак до колената. Бая е уплашен! Загубил шлема, фенера и очилата си в двигателя. 150 000 долара от парите на данъкоплатците отидоха на кино.

— И кой е късметлията?

— Бубата. В момента е на легло в лазарета.

— Бубата ли! Горкото момче! — Джейк се изправи, стиснал пилотския си шлем в ръка. — Ще отида да го видя.

— Като свършиш, най-добре се съблечи и върви при момчетата в дежурната стая. Пилотът на изтребителя си умира да те разцелува и да те запознае с девствената си сестричка!

Джейк откри Бубата в едно от отделенията. До кревата му стоеше Лудият Джак.

— Още е в шок — каза докторът. — Освен това е пооглушал, но след няколко дни ще се оправи. Не се застоявай. — Като видя петната и мръсотията по гащеризона на Графтън, той прибави: — И не пипай нищо наоколо!

Джейк хвърли шлема си до леглото и се разположи на единствения стол. Лицето на Бубата бе по-бяло от чаршафите. Пилотът се наведе напред и заговори с все сила: