Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— И внимавайте и двамата да не се забиете във водата! — Джейк дори не си направи труда да изпука с микрофона в отговор. Нито един от тях не искаше да се самоубива. Разбира се, ако не внимаваха достатъчно, чисто и просто щяха да си заминат! От друга страна, ако двамата от Фантома трябваше да скачат в морето, рискуваха да се заплетат в парашутите си и да се удавят много преди да ги намери спасителният хеликоптер.

Джейк внимателно планира захода си. Вече два пъти бе изпортвал работата тази нощ, при това, без да брои „пикирането“ към палубата. Боже, не позволявай да се очистя на танкер! Концентрира се върху проблема, който стоеше пред него. Когато пусне колесника и задкрилките, Фантомът ще намали скоростта си и танкерът ще скъси дистанцията между тях. Тогава трябва вече да са под облаците и да се намират на 250 фута. Нямаше да има достатъчно време, за да проверява непрекъснато висотомера. — Когато слезем под 300 фута, искам да казваш височината през пет секунди — нареди той на Рейзър. Навигаторът трябваше да следи висотомера много внимателно. Дори секунда невнимание би могла да доведе до внезапно пропадане и от там — на дъното.

— Ако ме претрепеш, Графтън — заяви Рейзър. — през следващите 10 000 години в ада няма да престана да те ритам отзад! — Като не получи отговор, навигаторът прибави; — Защо, по дяволите, на времето не проявих малко повече здрав разум и не се записах в пехотата?

Джейк продължи по дългата, докато Фантомът изпълни третия завой и започна сближението с правата. Когато се убеди, че е на достатъчно разстояние от него, Джейк също направи третия и бавно започна да снижава към водата. На 500 фута отново зави и се насочи към кораба. 203 снижаваше по глисадата, оставаха му 2 мили.

Хайде, копеле такова, кацни този път!

Но Джейк знаеше, че надеждите му са безпочвени. Пилотът на изтребителя бе загубил увереност в силите си — точно като футболен отбор, изостанал от останалите с 20 точки. Трябваше му нещо, което да му върне вярата в себе си. Може би малко гориво щеше да го поуспокои. Графтън пресече 300 фута, все още бяха в облаци. На 250 фута от време на време пресичаха долния край на някой облак, но реши, че е рисковано да слиза по-ниско и остана на тази височина. Скоростта бе 275 възела, според ТАКАН-а оставаха още пет мили. В момента Ф-4 се намираше на една миля и доложи топката. За сега разчетът му излизаше точен!

Джейк слушаше включванията на ръководител-кацанията, прекъсвани от периодичните доклади на Рейзър за височината. Изведнаж в тъмнината пред тях се появиха светлини. Мили Боже!

— Тегли! — изкрещя Рейзър. Джейк дръпна към себе си лоста и бутна напред ръчките. В първия момент изненадата беше пълна. Адреналинът се втурна по вените му. Той хвърли поглед към индикатора за оставащото разстояние. Претоварването го притисна към седалката. Носът на самолета се вдигна. Не може да е самолетоносачът!

Божичко! Беше есминец от ескорта.

Дръпна назад РУД-овете и отпусна лоста. Носът се насочи към водата и двамата увиснаха на коланите си. Бяха на 1000 фута и на 2 мили от кораба. Трябваше да се спуснат долу по най-бързия начин. Джейк свали носа на 10 градуса, след което хоризонтира на 250 фута с претоварване 2 g.

— Минавай на втори кръг, на втори, на втори!

След като се убеди, че лети хоризонтално, Джейк погледна напред в дъжда. Адреналинът му продължаваше да се качва. Не виждаше нищо. Започна да го обхваща истински ужас, с който той отчаяно се опитваше да се пребори.

— Приготви се да развиеш шланга — каза Графтън на навигатора между два доклада за височината.

Най-после видя самолетоносача — червена светлина, мъждукаща сред дъждовната завеса. Увеличи режима на двигателите. Изтребителят бе някъде отпред и се движеше с 250 възела. Графтън прибави още един-два процента. Скоростта се увеличаваше. Минаха край кораба на 250 фута с 350 възела. — Стейджкоуч 203, позицията?

— На 2 мили, точно отпред. Имам 400 паунда. — Това беше на практика нула, защото нормалната грешка на прибора бе малко по-малка. Двигателите му можеха да угаснат всяка секунда.

— Скорост?

— 250. — Джейк го видя. Обзелият го преди малко ужас изведнъж се смени с еуфория. Дръпна назад ръчките и леко отвори въздушните спирачки.

— Ще зареждаме с 300 — обяви той. След броени секунди вече бяха един до друг. Джейк задмина изтребителя от ляво и стабилизира на избраната скорост, докато пилотът на Ф-4 увеличи мощността на двигателите — може би за последно, ако не получеше гориво — и се залепи отзад за танкера. Вкара сондата в дрога с умело и фино движение. Когато видя да светва лампата за начало на трансфера, Графтън вдигна носа и започна да се изкачва нагоре.