Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Бяха използвали прекалено много гориво — твърде дълго летяха с максимална скорост. Ландийн нарочно не бе докладвал на кораба, че имат нужда от презареждане — така нямаше да е нужно да обяснява, че Марти не е успял да намери целта от първия път. Пилотът просто щеше да замълчи по тоя въпрос, да цапне приятелски навигатора си по гърба, след като се приземяха и да обяви на всички, че Марти Грийв е най-добрият навигатор, раждал се на тоя свят. Точно в този момент, обаче, мислеше си Грийв, той бе готов да признае всички възможни грехове, с изключение на содомията, ако това можеше да им напълни резервоарите.

Докато разсъждаваше по тоя въпрос. Марти видя, че дрогата на зареждача се показва отново. Навигаторът я посочи на Ландийн, който не бе толкова горделив, че да не приеме подобен подарък и веднага дръпна самолета назад, за да започне прехвърлянето. Когато зелената светлина върху таблото на резервоарите изгасна, вече разполагаха с почти 3800 паунда гориво.

— Джейк е страхотен! — каза Грийв. Ръководителят от Подхода обяви точно време и Рейзър и Грийв свериха часовниците си до секунда. Джейк прелетя точката на зоната в 01.44 и започна плавен завой с разчет да променя курса на 90 градуса за една минута. Вдясно от тях Ландийн се придвижи нагоре и назад така, че да може да вижда червената светлина върху таблото до дясното коляно на Рейзър. Когато въздушните спирачки на крилата се отвореха, вече нямаше да може да вижда светлината. Ако пропуснеше момента, Ландийн нямаше да успее да забави самолета си до същата скорост като водача, дори и да върнеше ръчките на малък газ. От неговата гледна точка щеше да изглежда, че просто се плъзват напред пред самолета на Джейк. Тридесет секунди преди началото на захода, Грийв го предупреди да внимава:

— Всеки момент вече — изкрещя навигаторът, точно когато червената светлина в кабината на танкера изчезна от полезрението им. Ландийн изведе спирачките и дръпна ръчките назад. Джейк направи същото, но наполовина, изчака за секунда реакцията на Ландийн и после ги разтвори до край. Точно така трябваше да се прави, но малко пилоти всъщност спазваха правилника.

— 522 напуска зоната за изчакване навреме. 506 е след нас. Гориво 3.8.

— 506 напуска зоната с 3.6 — включи се и Грийв. Джейк бе запазил само толкова гориво, че да му стигне за обиколката, която щеше да му се наложи да направи, след като оставеше бомбардировача непосредствено пред полосата. Потвърдиха разрешението за захода и им дадоха необходимите промени в честотата за връзка. И от двата самолета избраха новия канал и се записаха. На 5000 фута Джейк намали скоростта на снижение и пое курс за сближаване с правата. Все още летяха в облаци. На 4000 фута Ландийн хвърли поглед към радиовисотомера — не работеше! Черните кутии, които съдържаха електрониката за този прибор, се намираха в задната част на тялото и най-вероятно бяха засегнати от шрапнелите. Когато стигна 2000 фута, Джейк намали скоростта на снижение още повече и прибра въздушните спирачки. Сами не се отделяше от него. И двамата пилоти дръпнаха ръчките докрай назад и слязоха на 1200 фута. Все още заобиколени от облаци, те приближаваха кораба със скорост от 250 възела. Намираха се на 12 мили отдалечение, когато първият Ф-4 пропусна да закачи и четирите стоманените спирачни въжета и отново излетя.

— На втори кръг, на втори кръг! — изкрещя по радиото ръководител-кацането.

— Спирачки — обяви Джейк и пак отвори въздушните спирачки. — Колесник — допълни той и го спусна заедно със задкрилките. Ландийн остана плътно до него през цялата подготовка за кацане.

— Направо сме като Сините Ангели — каза той на Марти с гордост в гласа, която веднага бе доловена от навигатора. Добрият пилот — всеки един жив пилот — намираше повод за задоволство и в най-дребните неща — точно проведена среща във въздуха, успешен заход по прибори, елегантна подготовка за кацане. Тази тенденция се подхранваше напълно съзнателно от инструкторите, които обучаваха новоизлюпените на изкуството да управляваш самолет, от първия ден в пилотската кабина. Марти Грийв веднъж бе присъствал на десетминутен спор за това, кой е най-добрия начин да се спре на място един самолет, след като вече се е приземил.

Постоянното друсане никак не помагаше на Ландийн да запази пространствена ориентировка. Вече изобщо нямаше представа, дали летеше с хоризонтирани крила, дали завиваше или пък се спускаше. Единствената отправна точка, с която разполагаше, беше крилото на танкера и призрачния му корпус. По предната част на фанара течаха реки от дъжд.