Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— 522, там ли сте? — Беше гласът на Ландийн.

— Потвърждавам — отвърна Джейк по радиото.

— Включи на нашата — му наредиха от другия край. Графтън завъртя превключвателя за избиране на каналите на предварително определената за тяхната ескадрила честота, изчака пет секунди и каза:

— Тук Дявол.

— Къде си, Джейк?

— Над кораба, база плюс 22.

— След малко съм при теб! — Две прещраквания.

— Включи си кодиращото устройство.

Рейзър се обади по СПУ-то, докато Джейк включваше кодиращото устройство.

— Това пък защо? — Графтън сви рамене. Нямаше представа защо Сами искаше тази среща над кораба. Може би му трябваше гориво. Или пък имаше някакъв проблем със самолета. А може би просто искаше да му се усмихне, да му помаха и двамата заедно да полетят под луната и звездите, защото бяха приятели и защото Сами си бе такъв. Скоро щяха да разберат причината.

Пилотът провери количеството гориво, останало във всеки от външните и вътрешни резервоари. Направи това, като натискаше съответните бутони един по един и отчиташе количествата по горивомера. Нормално той показваше само сумата, и като всеки електрически или механичен прибор не бе застрахован срещу отказ. Внимателният пилот, който се надяваше да си умре в леглото, бе длъжен да провери. Изчисленията на горивото не търпяха грешки — резултатът трябваше винаги да е положителен. Бяха прехвърлили 11 000 паунда, самите те бяха използвали за излитането и набирането на височина 2000 и в момента консумираха по 4 000 паунда на час на икономичен режим. След час и половина полет, изчисли Джейк, трябваше да са им останали 7 000 паунда. Цифрата, която стрелката показваше, бе 7 200. Приемлив резултат. Всички резервоари в крилата, както и подвесните баки, бяха вече празни. Останалото гориво се намираше в централния резервоар. До кацането му оставаха към 20-30 минути — значи трябваше да се приземи с 5000 паунда. Джейк се облегна назад.

— Какво е разстоянието до Да Нанг? — попита той Рейзър. Това бе най-близката база, където можеше да се приземи, в случай че по някаква причина не успееше да кацне на кораба. Навигаторът се консултира със записките си: — 150 — каза той на пилота.

— Най-добре да потвърдят и отдолу. — Рейзър зададе същия въпрос на диспечера, в залата за контрол на бойните действия, намираща се на 30 000 фута под тях, във вътрешността на кораба. След малка пауза им отговориха, че точното разстояние до пристанището е 140 мили, и им дадоха пеленга. И двамата си записаха данните на коленните планшети.

Сами трябваше да дойде от северозапад. Джейк започна да разглежда съответния квадрант, в който трябваше да се появи издайническата мигаща червена светлина на маяците му. След по-малко от минута я забеляза. С приближаването на Интрудъра, светлината стана по-ярка и Джейк зачака от бомбардировача да го забележат и тръгнат към него. Нищо подобно обаче не стана. Графтън изчака 15 секунди и се обади по радиото: — Аз съм ти на десет часа, Сами. — Сега вече другият самолет започна да завива.

Ландийн се изравни с лявото крило на танкера. — Карай след мен, Джейк — каза той. — Аз водя! — Сега вече единственото задължение на Графтън бе да поддържа необходимата дистанция между двата самолета. Джейк прещрака микрофона и дръпна ръчките. Плъзна се назад и надолу, така че другият Интрудър да е точно пред кабината му.

— Освети ги с фенера си! — нареди той на Рейзър. Макфърсън не би имал нужда от подобно подканяме. Белият лъч заигра по бледосивата обшивка на бомбардировача. Бомбодържателите бяха празни; медните жици проблясваха на слабата светлина от фенера. Механичният детонатор на всяка бомба имаше по една задвижвана от вятъра перка, която се законтряше с медни жици, докато оръжието не бъдеше освободено. Когато бомбите се отделяха, тези жици оставаха на бомбодържателите, скоростният напор задвижваше перките за броени секунди и по този начин оръжието се армираше на безопасно разстояние от самолета. Липсата на жици на бомбардировач, завръщащ се от акция, би означавало, че бомбите не са успели да избухнат, понеже детонаторите не са били разконтрени.

Рейзър освети дясното крило, след което премести лъча назад към опашката на самолета. Точно зад основата на крилото от дясната страна на тялото, пред хоризонталния стабилизатор видяха пробойните — множество дребни назъбени дупчици.

— Дай светлината назад — каза Джейк. По дясната страна на цялата опашка се видяха още такива дупки. Джейк се придвижи напред така, че до бомбардировача отпред останаха само десетина фута. Усети въздушната струя на другия самолет да натиска лявото му крило надолу и веднага компенсира с десен наклон.