Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Ами ако откажат генераторите? Пресегна се назад в ляво, за да провери ръчката за извеждане на аварийната турбина. Едно подръпване и задвижваният от вятъра генератор щеше да се появи от вътрешността на крилото и да започне да захранва бордовите инструменти и аварийните светлини в кабината. Затвори очи и започна да докосва и мислено да назовава поред всички ръчки, превключватели и копчета около себе си. Познаваше кабината по-добре от собствената си кола — по-добре от каквото и да било друго на този свят. Погледна надолу към катапулта, както бе правил безброй пъти подред. Отвъд борда се намираше краят на света. Беше заточен на остров от червена светлина, разположен насред черния безкрай. Съществуваше само това място, в тази минута — тук и сега.

Дъждът барабанеше по фанара на кабината. Мъжете на палубата неподвижно очакваха сигнала за запуск на двигателите. Приличаха на работни добичета — унили и примирени с нещастната си участ. Корабът започна да се обръща срещу вятъра и моряците се приведоха под неговия напор. Височината на самолета над палубата и поддаването на гумите за високо налягане увеличаваха ефекта от завоя. Корабът пореше мощно надигащите се срещу него морски вълни.

Пилотът отново погледна към Рейзър. Той не бе променил позицията си, но сега лицето му изглеждаше по-отпуснато. Дали вече бе преодолял съмненията си в уменията на Джейк или просто продължаваше с автогенната тренировка отпреди старта? Нямаше да е толкова спокоен, ако знаеше как се чувства стомахът ми в момента, помисли си Графтън. Как издържат тези навигатори? Как го постигаше Морган? Работата им бе да се возят до ада и обратно, като междувременно нямаха никакъв реален контрол върху съдбата си. Качваха се, сядаха отдясно на пилота и толкова — ден след ден... Мъжете вдясно от пилота, които до съвършенство умееха да си служат с различните системи и да потискат естествените реакции на своя организъм бяха професионалисти и с право се гордееха с уменията си. Като повечето пилоти, които безкрайно уважаваха способностите на офицерите, с които летяха, Джейк не можеше да не се възхищава от граничещите им с невероятното сили. Никога не му бе хрумвало да пита някой навигатор защо е избрал именно тази професия. Все едно да зададе същия въпрос на себе си. За него мотивацията бе също толкова тайнствена и необяснима като любовта, вярата или верността.

Високоговорителите на палубата прогърмяха. Най-после дойде очакваният миг. Графтън и Дърфи си сложиха шлемовете. Стартьорът се приготви за поредицата от сигнали преди старта. Когато и двата двигателя излязоха на малък газ и всички системи започнаха да функционират нормално, Джейк и Рейзър включиха червените си фенери с формата на Г. Графтън прикачи своя към предницата на спасителната си жилетка. Почука запасния авиохоризонт. Рейзър разбра и кимна. Навигаторът щеше да държи фенера си насочен към този уред през няколкото критични момента веднага след излитането. Така, дори и двата генератора да откажеха, пилотът въпреки всичко би могъл да вижда тангажа. През следващите тридесет секунди този уред, с диаметър само три инча щеше да дава жизненоважна информация дори и без електроенергия. Това време трябваше да им стигне. Щяха да са или спасени или мъртви много преди той да откаже. Джейк разгъна крилата и спусна задкрилките.

Палубният диспечер даде знак на Джейк да тръгне напред. Пилотът освободи стоянъчната спирачка и се отправи към очакващия го катапулт. Самолетът се разтресе при вклиняването на металните части. Графтън бутна ръчките напред до упорите и разклати лоста за управление, за да провери кормилата, като наблюдаваше за правилното им отклонение в огледалата за задно виждане. Пъхна лявата си ръка зад ръчките и обхвана с пръсти катапултната дръжка. Така щеше да предотврати евентуалното нежелано изместване на ръчките по време на катапултирането. Последен поглед към таблото с приборите и подръпване на лоста. Температурата на газовете беше нормална, управлението — свободно и леко, всичко бе така, както трябваше да бъде.

Самолетът потрепери като държана на каиш ловджийска хрътка. Сърцето на Джейк биеше лудо, слепоочията му пулсираха.

— Готов ли си? — попита той Рейзър.

— Винаги готов! Да тръгваме!

Джейк облегна глава назад и натисна с левия си палец намиращия се върху катапултната дръжка бутон за включване на фаровете. Погледна в огледалото за задно виждане и се убеди, че светлината на върха на опашката е включена. Дежурният на катапулта отдаде чест, след което описа във въздуха кръг с жълтата си палка, докосна палубата с нея и после веднага я вдигна към хоризонта, за да посочи надолу, по катапулта.