Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Като се увери, че всичко е наред, Джейк изкачи стълбичката от лявата страна на кабината и провери състоянието на катапултната си седалка. Махна и петте предпазни щифта и седна. Механикът-отговорник на самолета, 19-годишен младеж от Оклахома, по-известен като Бубата, се покачи по стълбата и се наведе напред, за да помогне на Джейк да си сложи предпазните колани. Ако го попитаха, Бубата щеше да заяви, че гледа на този самолет като на своя собственост. Той беше отговорен за неговата подготовка за полет, за ремонта му след акция, за рутинните прегледи и преместването му от едно на друго място на кораба. „Дявол 522“ бе нещо като негова любовница, и в знак на уважение към чувствата му, членовете на ескадрилата бяха написали с черна боя върху корпуса на самолета името и военния му чин — Редник Д. Е. Шътс.

— Страхотна нощ за летене, мистър Графтън!

— Може би щях да се съглася с теб, Буба, но по случайност не се мисля за летяща риба!

— Чакате ли вече почивката в пристанището?

— Естествено, ами ти?

— И аз. Не мога вече да си трая маркуча в дъжда. Толкова чекии съм си правил под душа, че вече щом завали се одървям!

Пилотът се ухили.

— Само гледай някой път да не паднеш и да се повредиш! Между другото, да си чул нещо за баща си? — Наскоро бащата на Мегът бе получил инфаркт, но въпреки, че той веднага поиска извънреден отпуск по семейни причини, решението се бавеше.

— Още не, сър! Ако докато стигнем до Куби не получа никаква вест от семейството си, ще трябва да им се обадя.

— Говори по този въпрос с мистър Ландийн — той може да ти уреди да използваш служебна телефонна линия. Няма да ти струва нищо.

— Добре, мистър Графтън! Ще ви послушам. — Въпреки, че вече нямаше никаква работа при самолета, Бубата продължаваше да стои на стълбата. — Всички ние много съжаляваме за случилото се с мистър Макфърсън! Той беше добър човек и първокласен летец!

Джейк погледна момчето. На светлината на червените прожектори, мокрото му от дъжда лице издаваше истинско съпричастие. Самият той никога не беше седял на катапулта, не беше виждал нито ракети, нито разриви от зенитни снаряди, но уважаваше хората, за които това бе всекидневие. Заслужаваха ли обаче те подобно отношение? Е, Макфърсън със сигурност го бе заслужавал!

— На всички ни ще ни липсва! — отвърна пилотът.

— Желая ви приятен полет!

Мегът слезе на палубата и отвън натисна копчето за спускане на фанара. Дъждът престана да мокри летците вътре. Рейзър седеше с облегната назад глава и притворени очи — очевидно се опитваше да си възвърне душевното равновесие. Джейк сложи пилотския шлем върху коленете си и се загледа в черната празнина отвъд борда на кораба. Мразеше нощните катапултирания. Толкова много неща можеха да се случат докато излиташе — при това все неприятни! Хиляди неотложни проблеми можеха да се появят, докато пилотът се опитваше да се справи със самолета след отлепването и да го задържи на 60 фута над водата. Джейк си припомни най-вероятните особени случаи, както и как трябваше да действа, ако се наложеше. Лявата му ръка се премести от ръчките на двигателите към лоста за управление на колесника. Ако някой от двигателите откажеше или светнеше лампа „Пожар“, се прибира колесника. Пръстите му напипаха копчето за аварийно изхвърляне на товара. Натискаш и задържаш една секунда. Така ще се освободят всичките пет резервоара. С десет хиляди паунда по-лек, самолетът може би щеше да може да лети само с един работещ двигател. Погледът му се стрелна към запасния авиохоризонт 17 17 авиохоризонт — жироскопичен уред, но който пилотът съди за разположението на самолета в пространството . На всяка цена трябва да поддържа осем градуса тангаж. Съвсем малко по-надолу, и ще се забият във водата; леко нагоре, и ще загубят скорост и пак ще се окажат насред морето. Провери приборите — скоростомер, барометричен висотомер, указател на ъгъла на атака, радиовисотомер, авиохоризонт. Тези прибори щяха да им помогнат да оцелеят. Ако някой от тях в един момент откажеше, той трябваше да го забележи веднага и да престане да се съобразява с него. Пресегна между краката си към резервната ръчка за катапултиране. Може и да не му се удадеше да стигне до основната над главата.

Всяка отлитаща секунда беше само подготовка за момента на катапултирането, когато щяха да се вдигнат над тъмния океан със скорост 15 възела по-голяма от скоростта на сриването и общо тегло на самолета близо до абсолютния максимум. В машина, която просто си беше един хитър сбор от сложни агрегати, които често отказваха да работят, животът му зависеше от способността за бърза и правилна преценка, от умението да борави с лоста, от бързината на рефлексите му, от знанията и опита, които бе натрупал. Всяка грешка щеше да бъде жестоко наказана. Пък и мъжът до него също щеше да плати с живота си.