Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Рейзър видя посивялото лице на Джейк и попита със съмнение в гласа: — Сигурен ли си, че си в състояние да летиш?

— Да! — отвърна пилота, грабна костюма си от ръцете на Ландийн и започна да го навлича.

— Може и да си мислиш, че си готов, обаче не забравяй, че с теб в самолета ще има още един човек, и този човек ще съм аз!

— Слушай, копеле такова — изръмжа през зъби Ландийн, — ако те е шубе да летиш тая вечер, защо просто не си го признаеш?

В този момент към тях се приближи Каубоя и се втренчи в Джейк, който тъкмо навличаше сбруята, нещо като жилетка, към която се прикачваха парашута и предпазните колани. Изчака Джейк да му обърне внимание и го попита: — Готов ли си за полета? — Графтън кимна. — Тогава излиташ. — Това бе последното му решение, което не можеше да се оспорва. След като каза тежката си дума. Каубоя се обърна и си тръгна.

— Просто така ли? — запита Дърфи Рейзър отдалечаващия се гръб на Каубоя, като подръпваше нервно единия си мустак. — Просто така ме караш да рискувам живота си с Желязната Ръка? — Прехвърли се върху другия си мустак. — Може би е по-добре да върви да го прегледа Лудия Джек!

Каубоя спря, обърна се и изгледа студено навигатора.

— Той ще лети. С теб, Дърфи! А сега млъквай и се облечи!

— Не ти си командирът, Каубой! Става въпрос за моя живот, по дяволите! С какво право ти ще ми нареждаш с кого да летя? — Каубоя не му обърна повече внимание и се върна при гардероба си. Големият Оги се изхили. — С правото на по-старши, Рейзьр! Пък и той е заместник по планирането ако не си спомняш!

Или тези тънкости в етикета не ви ги преподаваха в Кану-университета?

— Ако имаш предвид Военноморската Академия, то трябва да ти кажа, гадно запасняшко лайно такова, че... — Рейзър го сочеше ядосано с пръст.

— Чакайте малко, момчета! — намеси се Малкият. — Рейзър просто иска да ни каже колко точно цветенца да пратим за погребението му, в случай че тази нощ вземе, че пукне!

Големият веднага се включи:

— Ако курът ти е голям колкото устата, Рейзър, най-добре веднага го заведи под входящ номер и си го прибери на сигурно в сейфа!

Тексаският провлачен изговор на Каубоя прекъсна размяната на остроумия.

— Я млъквайте, господа, и се изнасяйте нагоре! Веднага!

Рейзър тръшна вратата на гардероба си и завъртя шифрованата ключалка. На вратата спря за момент.

— Ако ще трябва да плувам тая нощ, Паркър, лично ще ти напъхам в задника един от тези огромни ботуши дето сега са ми на краката, разбра ли ме? И няма да ми пука изобщо дали междувременно не са те повишили и чин адмирал! — Показа на Малкия и Големия Оги среден пръст и затръшна вратата след себе си.

— Ето ти начин да си излекуваш хемороидите, Каубой! — изсмя се Големият Оги.

— И така Каубоя ще стане истински задник! — обясни Малкият на своя навигатор.

— Това ми било бойно другарство! Така ли се поддържа висок дух!

Малкият и Големият Оги заключиха гардеробите си и последваха Рейзър към палубата за излитане, като продължаваха да си разменят остроумия. Преди да излезе, Паркър намигна на Джейк и му пожела успех с вдигнат нагоре палец. Графтън промуши колана на пистолета си през гайките на сбруята, за да е сигурен, че няма да се изхлузи в случай на катапултиране, след което намъкна спасителната си жилетка. Тази обемиста дреха съдържаше 15 паунда приспособления за оцеляване и надуваем пояс. Внимателно прегледа връвчиците на капсулите с въглероден двуокис.

Ландийн изчака да остане насаме с Джейк и когато това стана, отиде при него, хванал пилотския си шлем в ръка.

— Да внимаваш тази вечер, чу ли! Не позволявай на копелета като Рейзър да те тормозят! — приятелски блъсна Джейк по рамото и се усмихна. — Просто гледай да не губиш кураж и си отваряй очите на четири!

— Добре, Сами!

Джейк Графтън излезе на полетната палуба. Червената светлина заливаше самолетите и работещите по тях мъже. Вятърът духаше пръски дъжд в лицата на хората и брулеше провесените от бомбодържателите червени предупредителни флагчета. Намери самолета си, 522, да стои на два фута от катапулта. Просто трябваше да го пусне напред и совалката на катапулта щеше да захване предния му колесник. Рейзър вече бе в кабината. Джейк направи предполетната обиколка на самолета с фенерче в ръка, на чиято бяла светлина веднага щеше да забележи евентуалните изтичания на червената хидравлична течност, в случай, че имаше такива. Обърна особено внимание на намиращото се на 15 фута от опашката, под тялото, устройство за прехвърляне на гориво. Точно по това се отличаваше танкерът КА-6Д от бомбардировачите А-6. Той бе предназначен за пренасяне на гориво във въздуха и не бе съоръжен с два радара, компютър и инерциална навигационна система като А-6. Вместо бомби, самолетът можеше да носи пет подвесни резервоара с гориво от по 2 000 паунда, които, заедно с централния в тялото събираха общо 26 000 паунда или 13 тона. Това си беше товар!