Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Скоро... следващата секунда... сега!

Катапултът се задейства.

Висотомерът показваше изкачване. 10 000, 11 000, 12 000... Все още бяха в облаци.

— Май този път метеоролозите не познаха горната граница. — отбеляза Рейзър. Извади пакетче дъвка от джоба на левия си ръкав и предложи на Джейк: — Искаш ли? — Явно сцената в съблекалнята бе вече в историята.

— А-ха, обели ми я.

Набираха височина около кораба, в кръг с радиус пет мили.

— Докъде ли стига това? — каза Рейзър.

— Сигурно до луната. Може би дори до средата на пътя за Марс.

Джейк премина в хоризонтален полет на 20 000 фута и продължи да кръжи около самолетоносача.

— По-добре им се обади — каза той на навигатора. Рейзър притисна кислородната маска към лицето си:

— Танкер-контрол, тук Дявол 522.

— Кажете, 522.

— Все още сме в мътилката на база плюс дванайсет. — При некодирани радиоразговори височината беше сума от докладваната и базата — число, което се знаеше предварително — тази нощ осем плюс. — Плътна е от долу до горе. Искате ли да видим на колко е горната граница?

Отдолу мълчаха няколко секунди. Накрая отговорът дойде:

— Качете се на база плюс двайсет и две.

— Разбрано. — Джейк премести РУД-овете напред и потегли лоста. Стрелката на висотомера тръгна нагоре. Рейзър продължи да мляска. — На изтребителчетата няма да им е много забавно долу на Блек Рок, ако ще трябва да зареждат — изкоментира той по СПУ-то. Зареждането във въздуха беше прецизна маневра, за която бе необходима добра видимост, особено нощем. Самолетът, нуждаещ се от гориво биваше извеждан в близост до танкера от диспечера, но трябваше да установи сам визуален контакт с танкера и да изпълни сближаване. След като двата самолета са вече в двойка, те можеха да летят в облаци, но не и да осъществят безопасно сближение. Тази нощ небето като че ли беше само от облаци. Но на 27 000 фута летците видяха луната, а на 28 000 изскочиха над пелената. Джейк набра още 500 фута над неравните краища, преди да хоризонтира. На бледата лунна светлина облаците приличаха на бали памук.

— Танкер-контрол, 522. Горната граница е на база плюс двайсет.

— Разбрано. Двама клиенти се отправят към вас. Молят за по три на всеки.

Джейк прещрака два пъти с микрофона в потвърждение и остави самолета да се качи на 30 000 фута, където хоризонтира, установи скорост 250 възела и включи автопилота. Системата изпълняваше идеално завоя със зададения наклон от 12 градуса. След малко той видя как първият Фантом изскочи от облаците — мигаща червена светлинка в тъмнината. Изтребителят летеше с противоположен курс, но ги видя и сви рязко, за да ги пресрещне. Джейк включи системата за прехвърляне на гориво и постави брояча на три хиляди паунда. Изкара дрога — кошница с диаметър 26 инча, която приличаше на перце за бадмингтон, на 50-футовия му шланг. След като целия се разви, системата стана готова за трансфер. Прехвърлянето на гориво щеше да спре автоматично след преминаването на тон и половина керосин.

Водачът умело се приближаваше под ъгъл от 45 градуса. Вторият Ф-4 беше на няколко мили зад него, със същия курс. И двамата стесняваха завоя, за да стигнат Джейк по-бързо.

— Идват — каза той.

След по-малко от минута първият Фантом се пристрои до лявото крило на танкера. Джейк видя как от дясната страна на кабината се показа сондата за получаване на гориво и се заключи под ъгъл 45 градуса. Той описа кръг с червеното си фенерче и получи в отговор две примигвания от задната кабина. Веднага след това изтребителят се дръпна и изчезна назад. Джейк изключи автопилота, тъй като иначе се получаваше нежелано раздрусване в момента, в който зареждащият самолет вкарваше сондата си в дрога и насочи цялото си внимание към поддържането на постоянен наклон. Пилотът на изтребителя успя да вкара сондата си в дрога още при първия опит. Когато дрогът се придвижи с шест фута към танкера, на таблото за зареждане на А-6 проблесна зелена светлина и броячът започна да отчита прехвърлянето на горивото на всеки 100 паунда. Джейк видя как вторият изтребител се плъзна отляво и застана до крилото му. На светлината от маяците на танкера смътно се очерта носът на самолета с рисунка на ухилена акула с жълто око. Навигаторът доложи на кораба, че танкерът е „О’кей“, т.е. че може да прехвърля гориво, и резервният танкер няма да е необходим. Когато първият самолет приключи, Рейзър нагласи брояча отново и Графтън даде сигнал с фенера си. Вторият Фантом се придвижи зад Интрудъра, докато първият се изравни с дясното му крило. Този път на пилота му бяха необходими два опита, за да уцели дрога. Маневрата изискваше внимателно и точно боравене с ръчките и лоста, особено когато самолетите летяха в турбуленция. Веднаж един отчаян пилот се бе оплакал по този повод: „Все едно да се опиташ да напъхаш банан в задника на дива котка!“