Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Какво е времето?

— Големи вълни. Могат да потопят и Ноевия ковчег! Страхотно временце, няма що! — Ландийн продължи да си тананика.

Джейк погледна часовника си — 10 и 25. С нежелание изрита настрани чаршафите и седна. Целият бе потен. Протегна се и се прозина.

— Твоето тананикане наистина действа вдъхновяващо! Коя е тази песен?

— Не знам. Измислям си

Джейк навлече новия си огнеустойчив летателен костюм в маслинено зелено. Докато завързваше връзките на ботите със стоманена подметка, той попита:

— Сами, ако можеше да бомбардираш която си искаш цел от Северен Виетнам, какво щеше да избереш?

— Защо искаш да знаеш?

— Кой е най-важният им обект?

— Гробът на Хо Ши Мин.

— Сериозно те питам.

— Ами и аз сериозно ти отговарям. Нямат нищо, което да си заслужава да бъде разрушено. Ако имаха, отдавна да сме го сравнили със земята.

— Глупости! Знаеш, че не е вярно!

Сами изплакна бръснача си и си избърса лицето.

— Трябва да е в Ханой. Ако изобщо имат нещо ценно, то трябва да се намира в Ханой, за да могат да го защитават. А единственото, което сме бомбардирали там, са били мостове и гари. И някое и друго предприятие.

Двамата мъже отвориха сейфовете си, извадиха от там по един револвер и го пъхнаха отпред в джобовете на костюмите си. Широките им гащеризони провиснаха надолу. Заключиха сейфовете, изгасиха осветлението и превъртяха ключа от външната страна на вратата на каютата си.

— Не можеш сам да решаваш какво да бомбардираш, Джейк, и ти прекрасно го знаеш! — каза Сами, докато вървяха към каюткомпанията на ескадрилата.

— Аха.

— Не си прави планове без кръчмаря!

— Естествено, Сам. Познаваш ме!

Джейк спря за момент в една от лавките, която беше на път, за да си налее чаша кафе и да си направи сандвич с ростбиф, останал от вечерята, която той бе проспал. Разряза питката хляб и пъхна месото по средата. Междувременно инструктажът вече беше започнал. Графтън се настани в едно от големите кресла до Дърфи Рейзър, новия му навигатор. Рейзър си записваше някои данни от инструктажа, който се предаваше върху монитора на телевизора, сложен високо в един ъгъл. Едно и също предаване течеше във всички стаи, където в момента се бяха събрали различните екипажи. Един от офицерите на въздушното разузнаване на ескадрила А-6, Ейб Стайгър, водеше инструктажа за първата вълна. Джейк си ядеше сандвича, докато Дърфи си взимаше бележки.

— Много жалко за Морган — прошепна Дърфи, без да сваля очи от монитора. Джейк изръмжа в отговор и продължи да се храни. Ами да, жалко наистина! Морган презираше Дърфи. Като поразмисли. Графтън реши, че също не го харесва особено. Наблюдаваше го как си записва необходимата информация. Рейзър бе почти напълно плешив и, като един вид компенсация, имаше огромни, рунтави мустаци, които не преставаше да гали с пръсти.

Сами Ландийн и Марти Грийв щяха да летят с първия бомбардировач, докато Каубой Паркър и Майлс Рокуел трябваше да пилотират втория. Малкият и Големият Оги щяха да са с резервния танкер: трябваше да са готови да излетят и да поемат зарежданията вместо Графтън, в случай че той имаше технически проблеми. Всички мъже в стаята бяха седнали удобно, дори повечето бяха вдигнали крака върху страничните облегалки на столовете пред тях. Едва ли можеше да се види по-спокойна, отпусната група хора. От опит знаеха, че най-добрият начин да се справят с надигащата се нервна възбуда преди излитането бе да си наложат максимално спокойствие. И понеже доловимата от другите нервност беше заразна, неписаното правило гласеше, че всички трябва да се постараят да изглеждат напълно отпуснати и хладнокръвни.

Когато Ейб Стайгър свърши с изброяването на набелязаните за вечерта цели, камерата се прехвърли върху Облака, дежурния синоптик. Всички очи се фокусираха във върха на показалката му: — Няма да е много хубаво времето тази нощ, господа! Навсякъде над залива Тонкин, остров Хейнан и по-голямата част от Северен Виетнам е облачно и вали. Облачната покривка се простира и навътре, над сушата, чак до планинската верига, разделяща Виетнам от Лаос и Камбоджа. Горната граница на облаците трябва да е на 18 000 фута. Духа североизточен вятър със скорост от 12 до 15 възела. От югоизток вълнението достига 6-8 бала. След малко ще ви покажа картата на високите ветрове. Предвиждаме усилване на вятъра и вълнението, както и непрестанни валежи през следващите 12 часа. Обаче от юг, на петдесетина мили от Да Нанг, облачността започва да се разкъсва. По-късно през деня, след изгряването на слънцето, хората там долу ще могат да се радват на сравнително приятен ден, с разкъсана облачност и чести валежи. — На екрана се появиха карти на ветровете и температурите във височина и Облакът продължи нататък.