Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Когато пуснатите в отпуск моряци се уморяха да пият по баровете или да играят голф под лъчите на изпепеляващото слънце или да обикалят из магазините, можеха да прекосят моста на река Благоуханна, която всъщност си беше отводнителен канал, и да се потопят в екзотичните забавления, предлагани от Олонгапо Сити. Към 150 000 души се бореха да оцелеят в този претъпкан град с кални, рядко павирани улици. Повечето от жителите на По Сити си изкарваха прехраната, като прибираха доларите на пристигналите янки — жадни, закопнели за секс американски войници, освободени за малко от задълженията, наложени им от Родината, Господ и Американската армия. Истински калейдоскоп от чувствени наслади, градът предлагаше евтин алкохол, възкисела бира и множество дребни мургави момичета с едва загатнато окосмяване, които бяха готови да изпълнят всяка приумица на мъжкото въображение за съответната цена. А за безкрайна радост на винаги готовите за сексуални подвизи американци, тази цена винаги бе смешно ниска. Тази вечер, на два дни път от пристанището, лекарите и военните в болничните отделения залагаха петдоларови банкноти за това колко хора щяха да пипнат гонорея през почивните дни. Горе, в кабинета на капитана, един писар тъкмо довършваше рапорта за броя на смъртните случаи от свръхдоза наркотик след последния пристанищен престой. Долу, в камбуза, нощната смяна, приготвяща хиляда и петстотинте хляба и петте хиляди понички, необходими за изхранването на екипажа през следващия ден изчисляваше разстоянието до залива Субик в понички и самуни. От кила до сигналния мостик, всички мъже на борда чакаха с нетърпение няколкото дни на брега, когато корабът им щеше да се полюшва, привързан към кея за самолетоносачи на базата Куби.

В Отдела за планиране на бойните операции, точно под полетната палуба, седяха хората, отговорни за бойните действия на кораба, пиеха кафе, пушеха цигари и разглеждаха разпънатата на масата пред тях карта на военната зона. Върху картата лежеше и метеорологична справка за следващите дни, с която се консултираха, преди да вземат всяко решение. Над залива Тонкин, където в момента корабът се намираше, както и над цял Северен Виетнам, бе надвиснала плътна облачна пелена, която се простираше и над остров Хейнан и северните участъци на Южен Виетнам. След няколко въпроса към синоптиците, мъжете изготвиха плана за полети за дванадесетте часа, започващи от полунощ, след което бързо го разпечатаха и разпространиха из кораба.

Щяха да плават на юг. Точно в полунощ трябваше да почнат да излитат бомбардировачите А-6, за да нападнат предварително набелязаните обекти на север. Електронните им очи можеха да проникнат през облаците, дъжда и тъмнината. Фантомите имаха за задача да ги прикриват, а самолетите за управление и ранно предупреждение Е-2 трябваше да летят над облачната пелена и да се постараят морето и небето да останат чисти от противникови самолети и кораби. На сутринта всичко, което можеше да лети и да пренася бомби, щеше да тръгне на юг за съвместни действия със самолетите-насочвачи на предната линия. „Не ми е приятно, че момчетата на север трябва да вземат един почивен ден, но не виждам никакъв друг начин“, каза началник-щабът на подчинените си.

В отговор на новия боен план, корабният навигатор изчисли курса към позицията за начало на полетите и го предаде на вахтения офицер, който веднага информира есминците за новата посока и необходимите маневри, като внимателно провери точното им местоположение спрямо самолетоносача, преди да нареди започването на завоя. Той наблюдава известно време как кормчията завърта кормилото, след което се концентрира върху екрана на радара, за да е сигурен, че никой от ескадрените миноносци няма да се навре в тях, докато правеха завоя. Огромният самолетоносач бавно се завъртя на няколко градуса. Дъждовната вода от траверса 15 15 траверс — линия, пресичаща под прав ъгъл пътя на самолета се стече към отворите за оттичане, след което с плясък скочи от височина 60 фута в океана под тях.

Някой го разтърси здраво. Той се сепна и изплува от дълбините на съня.

— Събуди се, Джейк! Време е за полет! — Ландийн го разтърси още веднаж, за да е сигурен, че се е събудил напълно.

Джейк наблюдаваше от кревата си как съквартирантът му си насапунисва лицето. Чувстваше се напълно отпуснат.

— Колко време съм спал?

— Най-малко 14 часа. Все едно беше упоен! — Ландийн си тананикаше нещо и се бръснеше. — След пет минути трябва да се явиш за инструктаж — излиташ с първата вълна в полунощ. Ти ще си с танкер.