Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Фантомите и Корсарите летяха в кръг най-ниско от всички, като постепенно се снижаваха надолу. Джейк отпусна носа си и се гмурна след тях. Четирите летящи в група Фантома се раздалечиха на две мили един от друг и се стрелнаха над кораба на 800 фута височина. Изтребителят от лявата страна на водача се снижи и мина под останалите самолети, за да заеме крайната четвърта позиция отдясно. Точно над кораба водещият Фантом се отдели от другите, направи рязко обръщане към втория завой и намали до скоростта за захода. Тази маневра се наричаше разпуск. Останалите три самолета я повториха с разлика от осем секунди. Когато се изравни със задния край на самолетоносача, водачът изпълни четвъртия завой и излезе на късия финал. Дали бе преценил времето и позицията си правилно? Щеше ли корабът да е готов да го приеме, когато се насочеше за кацане? Радиото мълчеше. Дневните приземявания при хубаво време ставаха без инструкции отдолу.

Джейк видя как Фантомът прелетя над палубата и кацна. Вторият изтребител вече правеше четвъртия си завой. Групата самолети А-7 се приближаваше в ешелон към кораба, за да изпълни разпуск на свой ред. Джейк направи по-широк завой и поведе Форд надолу. Не сваляше очи от самолетите пред себе си. Внимателно преценяваше времето. Кацанията трябваше да стават на всеки 30 секунди — повече биха били загуба на време, по-малко щяха да доведат до минаване на втори кръг, защото предходния самолет още нямаше да е освободил пистата. Репутацията си пилотите градяха предимно върху това, доколко добре се справяха в такива случаи, когато всички от кораба ги наблюдаваха внимателно.

Двата Интрудъра минаха на 800 фута над следата от пяна точно зад кораба с вече спуснати куки. Кори Форд се бе залепил плътно за дясното крило на Графтън. Джейк следеше напрегнато финалния заход на последния А-7. Още не... почти е време... — Сега!

Вдясно от него Големият Оги разпери пръстите на едната си ръка към Форд — знакът за „сбогуване“. Джейк бутна напред лоста и зави с 60 градуса наклон, като едновременно с това върна ръчките на малък газ и отвори въздушните спирачки. Претоварване 4g. Висотомерът отчиташе 600 фута. Като намали до 250 възела, той премести лостовете за задкрилките и колесника в спуснато положение, после намали претоварването. Остави скоростта да пада, докато задкрилките и колесника се спускаха. По дългата страна Джейк и Големият Оги набързо прочетоха контролните карти. Интервалът между тях и последния А-7 бе добър. Скорост — 118 възела. Информацията от предното стъкло съвпадаше с тази на скоростомера. Джейк обхвана всички уреди с един поглед. Зави щом пресече траверса... все още скоростта бе добра... продължаваме завоя... плавно снижаване... 90 градуса до финалния...височината е добра... Прекоси корабната следа в морето и видя топката... топката е на място... късия финал... мина рампата... готово! Залитнаха напред. Докато рулираха, Джейк отвори фанара и соленият вятър нахлу в пилотската кабина.

В пет часа следобед Ландийн разтърси Графтън и го разбуди от дългия му сън.

— Време е да вървим да хапнем, приятелю, иначе ще умреш от глад до вечерта!

— Какво има за ядене?

— Къри.

— Без мен! Ще си купя пуканки, докато гледаме филма. Върви си и ме остави да спя!

— Ако не станеш сега, тази нощ изобщо няма да можеш да заспиш!

— Към Филипините ли плаваме?

— Да. Чакат ни пет вълшебни дни и развратни нощи в най-хубавото място от тази страна на Тиджуана.

Джейк светна нощната лампа и седна в леглото си.

— Взех едно важно решение, Сами. Напускам авиацията!

— И какво смяташ да правиш? — попита Ландийн.

— Ами каквото обикновено правят всички бивши военни, когато се уволнят — ще продавам коли или полици.

— Животът е шибана работа! При това накрая умираш! — заяви Ландийн с тон на врял и кипял човек. — Трябва да се замислиш за нещо наистина важно — например как да си намериш някоя готина мадама по време на почивката.

— Естествено! Всичко, което ми трябва сега е солидна доза трипер. — Джейк взе сапуна, шампоана и хавлията си и се отправи към душа. Копеле гадно, промърмори си той, докато водната струя го обливаше. Летенето е като наркотик. Животът ми се върти около него, а когато еуфорията премине, реалността стряска със своята мрачност и сериозност. Сега аз си седя тук, здраво стъпил с два крака на пода под душа, а Морган е мъртъв и целите, които бомбардираме, са си все така абсолютно незначителни. Може би всяка нощ някой съветски шпионин подхвърля върху бюрата на шефовете в Пентагона по един списък на маловажни обекти в Северен Виетнам, който на следващата сутрин веднага бива разпространен по военния телеграф. Чудно как още не са ни наредили да бомбардираме и бунището на Хайфон! Някой почука по стъклото на кабинката на душа.