Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Пести водата, приятелче!

Джейк спря водата и се насапуниса, после пусна душа отново и се изми. Тъкмо се изтриваше с хавлията, когато Каубоя Паркър, само с една кърпа през кръста, влезе в кабинката при него.

— Джейк, ако онзи пилот на изтребителя те остави да си платиш и едно пиене, докато сме на брега, значи няма пукнат косъм на задника си!

— Дърт плешив гъз! Каза, че ще ме черпи една бутилка.

— Само една? Да не си мисли, че ние на бомбардировачите пием само прясно мляко? — Каубоя пусна водата на душа.

— Една нищо и никаква бутилка! — извика той. — Тия скапаняци са големи скръндзи! Значи оценява живота си на бутилка евтино уиски! Господи, та той трябва да купи пиене за цялата ни ескадрила!

Каубоя не млъкна през цялото време, докато се къпеше. Когато си тръгваше, Джейк почука по стъклото на кабинката.

— Остави малко вода и за другите, Каубой!

— Вода ли? Чакай малко бе, простак такъв! Ами аз съм се къпал в армията още когато ти си бил в прогимназията! Дяволите да го вземат, ами че аз, когато бях дете и живеехме в Тексас, всяка сутрин си взимах сапуна и отивах да се повъргалям в тревата, докато росата още не е изсъхнала! На това му се вика тексаско къпане! — Водата продължаваше да шурти. — Не бях виждал дъжд, докато не станах на 10 години! Мислех си, че реките не са нищо друго, освен отводнителни канали, пълни с гърмящи змии! — И той продължи своя монолог.

Джейк спря пред една мивка и пусна студената вода. От кабината долетя силен крясък, придружен от кълба пара. Джейк побърза да изчезне през вратата, преди да го е застигнал хвърления по него сапун. Когато се върна в каютата, той намери Ландийн да седи на бюрото си.

— Ощавих Каубоя, докато се къпеше!

— Ще ти го върне. При това, когато най-малко го очакваш! — и Сами продължи да разлиства някакво списание.

— Да знаеш кой ще ми пратят за навигатор?

— Нямам представа. Не мисля, че някой от ескадрилата ще е навит на ротация. Решението е работа на шкипера и Каубоя. Може би ще ти дадат новия навигатор, който ще ни чака в Куби. Видях съобщението за него преди половин час.

— И какво пишеше там? Какъв опит има?

— Ъъъ... Всъщност, ставаше въпрос за двама навигатори и един пилот. Пилотът и единият навигатор идват от VA-128, вторият е от VA-42.

Ескадрила 128 подготвяше новите попълнения за разпределените към Тихоокеанския флот ескадрили А-6. Базата ѝ бе на остров Уидби. Ескадрила 42 имаше същите задължения, само че се намираше на Източния бряг.

— Дано не ми дадат някой новак!

— Откъде-накъде?

Джейк окачи хавлията зад вратата и седна на леглото си.

— Трябва ми навигатор, който да си разбира от работата!

— Всичките са добри. Професионалисти са!

— Искам човек, който наистина си пада!

Сами захвърли списанието върху бюрото и като сплете пръсти на тила си, се загледа внимателно в Джейк.

— Не прави глупости! Дори не си помисляй! Ти си човекът, който мисли за всичко, преди да пусне бомбите, забрави ли?

— Омръзна ми да стрелям по дървета, Сами!

— Ако почнеш да взимаш войната прекалено лично, много скоро ще си мъртъв! Това, от което наистина имаш нужда, е да се напиеш и да си хванеш някоя мадама, докато сме на брега! Мислех си, че аз съм зле, но моето е направо нищо в сравнение с теб!

— Аха.

— Тези работи идват и си отиват, приятелю! Гореща жена и студена бира е всичко, което ти трябва, за да си възвърнеш правилното отношение към живота!

Същата вечер, след вечеря, шкиперът свика всички офицери на разбор в каюткомпанията на ескадрилата. Скоро 40-те летци пристигнаха и напълниха помещението. Няколко души седнаха на бюрото на дежурния, а трима закъснели едва успяха някак да се натъпчат в задната част на каютата. Командирът на ескадрилата Кампарели застана на подиума и попита Каубоя дали всички вече са тук.

— Не, сър! Големият Оги отиде да провери какво е положението с вечерната прожекция.

Бяха назначили Големия за отговорник по филмите, след като Кампарели бе привикан от капитана на Шило във връзка с оплакването на младите офицери от липсата на забавления в клуб „Аламеда“. Това бе станало вечерта, преди корабът да потегли. От отговорника по филмите се искаше да избира и прожектира всяка вечер по един филм в каюткомпанията след приключването на бойните полети. Големият бе станал истински спец 25 25 спец — офицер, който се занимава с подбор и подготовка на разузнавателни данни за противника по смяна на ролките — негов бе и корабният рекорд по бързина на извършване на тази операция — 32 секунди.