Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Шевролет ’57.

— Значи ги пречукахте онези гадняри, а? Браво на вас! Въртолетът ще бъде тук след пет минути. Сега слушайте внимателно. Ще спуснат носилка с един от екипажа, за да издърпат първо навигатора. Ти ще чакаш на земята. Дръж си главата наведена надолу, докато не спуснат специалното въже, после се закачи за него и ние ще те изтеглим — заедно със спасителя.

— Добре. Но без повече усукване!

— Ще се вдигне много огън и пушек, Алфа едно. Мислим, че се справихме с тежката артилерия, но там долу има още доста лековъоръжени виетнамци. Ако стане прекалено напечено, може да се наложи въртолетът да се оттегли за известно време и да ви остави двамата с човека от спасителния отряд да почакате на земята. Не се паникьосвайте!

— Ясно! — Той свали надолу предавателя и изтри кръвта от лявото си око.

— А сега просто седни, концентрирай се и ми кажи, когато въртолетът дойде точно над теб.

— Хубаво.

Джейк седна до навигатора си, смени празния патрон в револвера с нов от спасителната жилетка, след което прибра оръжието в кобура. Извади от спасителната жилетка на Коул нов пълнител и изхвърли празния. После мушна Колта в жилетката си.

Той положи автомата в скута си, опря гръб на скалата, върху която лежеше Коул и огледа заобикалящата ги джунгла, както и гъсто преплетените корони на дърветата над тях. Болката в главата му се локализира в лявото слепоочие; пулсираше с всеки удар на сърцето му.

— Може би трябва да претърсиш труповете. Сигурно имат някакви документи.

— Майната им!

— Ако скоро не дойдат да ни приберат, може да се появят още такива като тях. Мястото направо гъмжи от жълти. Ако ни хванат с тези трупове край нас, ще се постараят да умираме колкото може по-дълго.

— Няма да ни хванат. — Автоматът тежеше върху бедрата му. — Ще се измъкнем — Франк Алън загина, за да може ние да се спасим!

— Затова ли се върна?

Джейк си спомни какво бе казала Кали, когато ѝ разказа за Морган — преди, както му се струваше, много време — „Ти си направил каквото си могъл, не е можело да се направи нищо повече. Не си се предал.“ Опита се да намери точните думи, с които да отговори на въпроса на Коул.

— Трябваше да се върна. Франк Алън не ни изостави. Морган също не избяга. Ние двамата с теб забъркахме голяма каша, като се опитахме сами да сложим край на войната. Но ти не ме заряза в бедата.

— Радвам се, че летяхме заедно — каза Коул. — Чуй! — Далечното бучене на бутален двигател постепенно набираше мощ. Джейк се прилепи към земята.

Край пътя заизбухваха огнени клади. Напалмът се запалваше с рев, в момента, в който въздухът възпламеняваше гъстата смола. Нагоре през клоните на дърветата се издигаше черен, убийствен пушек.

След няколко минути Скайрейдърите направиха още един заход. Бледосивият пушек на белия фосфор — Уили Пит — се носеше между стволовете на високите дървета — тъмни колони, завинаги скрити от слънчевата светлина.

После Джейк чу звука, който бе чакал. Над бученето на работещите с пълна мощност бутални двигатели се открои воят на реактивни двигатели с пулсиращи лопати. Вгледа се в листака над главата му, за да види следите от роторната въздушна струя. От радиото долетя спокоен глас:

— Чудесно, виждаме парашута.

— Те са точно под него!

Туптенето на лопатите и писъкът на двигателите се усили. Спасението им се приближаваше с рев към тях,

Джейк зърна люлеещата се зелена метална маса, която се носеше над разбунените корони на дърветата. Изведнъж го помете истински ураганен вятър; из въздуха полетяха откъснати клони и листа. Той изкрещя в радиопредавателя:

— Тук сме! Тук сме! Точно над главите ни сте! Спрете!

Хеликоптерът увисна над него. Джейк скочи на крака и размаха ръце, неспособен повече да сдържа възбудата си.

Заедно с носилката, от въртолета се спусна и мъж с шлем, чието лице не се виждаше заради спуснатия визьор. Въздухът бе изпълнен с летящи листа и прах, така че беше трудно да се види каквото и да било. Джейк трябваше да се бори, за да диша. Очите му бяха притворени; взираше се през мигли в изпълнения с прах въздух пред себе си. Когато носилката докосна земята, Графтън, който се бе свил на две, за да се предпази от разразилата се буря, се придвижи напред, за да помогне на спасителя да я откачи и пренесе до Коул. Джейк изкрещя в ухото му:

— Гръбнакът му е счупен!

— Знам. — Спасителят завъртя глава наляво-надясно и забеляза трите трупа. — Какво, по дяволите...

Стигнаха Коул и той се наведе над него, за да провери очите му. Направи знак на Джейк да хване краката на Тайгър. Двамата заедно повдигнаха леко безпомощния навигатор — само колкото да могат да го прехвърлят на носилката. Джейк все още се опитваше да затегне долните предпазни ремъци, когато другият приключи със закопчаването на горните и дойде да му помогне.