Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Изправи се на крака и извади и двете оръжия. Плъзна затвора на автоматичния пистолет, само колкото да види месинговия блясък в гнездото, после сложи предпазителя. Стисна го в дясната си ръка, като палецът му лежеше върху лоста на предпазителя. Припомни си случаите, когато беше стрелял с автоматичен пистолет, сети се колко бързо можеше да произведе изстрел, ако махнеше предпазителя с палец, докато показалецът натискаше спусъка. В дясната си ръка стисна револвера Магнум .357 със свалено петле. Още не.

Пропълзя обратно в посоката, от която бе дошъл. Когато забеляза лежащия на земята Тайгър, той се скри зад големия дънер на едно дърво и зачака. Чуваше шумоленето на вятъра в листата над главата си, както и далечното бучене на бутални и реактивни двигатели.

За пореден път очакваше появата на елена в Апалачите — с надежда и без страх.

Ако загинеше, щеше да лежи тук редом с Франк Алън и Тайгър Коул. Ако оцелееше, щеше да бъде с Кали. Вдигна дясната си ръка към джоба на ръкава и напипа твърдостта и обещанията, които носеше в себе си годежният пръстен.

Ако изобщо искаш да направиш нещо, трябва да се приближиш още! Трябва да си на такова разстояние, че да успееш да ги убиеш, преди те да са успели да вдигнат автоматите си и да започнат да стрелят. Чакаше с чувство на спокоен фатализъм, но дишането му бе повърхностно. Държеше автоматичния пистолет в дясната, а револвера — в лявата ръка. Щеше да е въпрос на късмет. Те бяха калени войници, свикнали да се бият в джунглата, готови да посрещнат неочакваното; той бе въздушен боец.

Вниманието му беше отклонено от ниското бучене на приближаващ се Скайрейдър, летящ малко над върховете на дърветата. Джейк погледна нагоре, след което отново извърна очи към Коул и видя, че съвсем близо до него стои някакъв мъж. Графтън се придвижи напред, заедно с нарастващия шум на самолетния двигател. Облеченият в черно мъж, с гръб към него, вдигна глава към небето. Сега Джейк различи още една човешка фигура, която тъкмо се навеждаше над Тайгър. Звукът се усилваше. Изтрещя автомат и пилотът трепна, след което постепенно отново се отпусна. Имаше още много работа, преди да го застигне някой куршум.

С безкрайно търпение той направи още една крачка. През листака забеляза трети войник, който свали от рамото си своя АК-47, когато бученето на Скайрейдъра се загуби в далечината. После той огледа джунглата около себе си. Никой от мъжете не можеше да забележи сред общата зеленина облечения в зелен костюм пилот.

Тримата войници се събраха край проснатото тяло на навигатора и оживено, но тихо заобсъждаха нещо. Един от тях се наведе и зашлеви лицето на Коул, а останалите се разсмяха, успокоени, че вече не ги заплашва стоманения гняв на бойните самолети.

Трима войници с автомати. Дали нямаше и още? Внимателно, Графтън! Ако има някой, който не си видял, няма как да избегнеш куршума!

Той изчака. Все още се намираше на повече от 50 фута от тях — прекалено далече, за да е сигурен, че ще може да ги уцели всичките. Един или двама нямаше да са достатъчно. Щеше да му се наложи да стреля, ако се опитаха да убият Тайгър, но засега по-добре да изчака. Разгледа черните им дрехи и тъмните маскировъчни шапки. Единствените си провизии носеха окачени на коланите около кръста.

Едва доловим, до него достигна звука на предавател. Тримата мъже се заоглеждаха из високия до глезените детрит, с който бе обрасъл „пода“ на джунглата. Единият триумфално вдигна в ръце радиопредавателя, за да могат да го видят и останалите.

Джейк направи крачка напред, после втора. Мъжете се бяха скупчили край кутията. Все още частично се прикриваха от тропическата растителност. Графтън се придвижи с още две крачки напред.

Дано да продължаха да зяпат радиото!

Той направи още една крачка. Сега се намираше само на 40 фута от тях.

Вдигна пистолета на нивото на гърдите си и пренесе тежестта си за поредната крачка. В този миг мъжът, който стоеше с лице към него, го забеляза. По загорялото му лице се изписа изненада в същата секунда, в която куршумът, изстрелян от 45-калибровия Колт го уцели право в гърдите. Главата му клюмна напред, широкополата му шапка падна и той се свлече на земята.

Мъжът отдясно се извърна, като заедно с това се опитваше да нагласи оръжието си. Пилотът стреля. Реши, че и този път е уцелил, насочи пистолета към падащата фигура вляво от него и бързо изстреля три последователни куршума във войника, който се изтърколи настрани сред разхвърчалите се парченца пръст и трева. Изчакай! Прицели се добре!