Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Виетнамецът продължаваше да се търкаля из листака. Джейк внимателно се прицели и отново стреля. Куршумът застигна движещото се тяло; то потрепери и спря на място, разтърсвано от конвулсии.

Джейк отново се извъртя към човека отдясно, който се опитваше да се изправи и да насочи пушката си към него. Джейк стреля бързо и пропусна. Онзи почти бе успял да вдигне цевта си. Пилотът стреля още веднаж и сега вече насочения срещу му автомат падна и войникът се свлече на земята.

Мъжът отляво, донякъде прикрит от храстите, продължаваше да се движи, така че Джейк направи няколко крачки към него и се опита да се концентрира върху мушката и да укроти оръжието. Натисна спусъка. Не последва нищо. Патроните бяха свършили. Той пусна Колта, стисна револвера с две ръце и издърпа назад петлето.

Мъжът лежеше по гръб сред листака. Пищеше. Джейк се измести леко настрани, за да се прицели по-добре. Пушката на войника проблесна няколко пъти, докато Графтън се опитваше да вземе на мушка гърчещата се фигура. Натисна спусъка в същия момент, в който нещо го уцели в главата.

Главата му се пръскаше от болка. Зрението му беше размазано. Опита се да се движи, но това само направи болката в главата непоносима.

— Джейк?

Звукът бе някак си изкривен и сякаш идваше от много далече.

— Джейк?

Гласът прозвуча вече от по-близко. Той протегна ръка.

— Зад теб съм, Джейк.

Много внимателно Джейк се извъртя така, че да се окаже с лице нагоре. Светът около него бясно се въртеше и той имаше чувството, че пада, но постепенно световъртежът намаля. След като си почина, Графтън се опита да седне. Падна назад, стенейки.

— Май един куршум засегна слепоочието ти, Джейк. Но ти го пречука, копелето!

Пилотът се претърколи наляво. Вторачи се в навигатора, който лежеше на около осем фута от него, с извърната към Джейк глава. Постепенно успя да фокусира, въпреки че образът на Коул продължаваше да потреперва при всеки нов удар на сърцето му.

— Знаех си, че ще се върнеш, Графтън!

Бавно, много бавно Джейк се сви и се изправи до седящо положение. Стисна главата си с ръце като в менгеме.

— Сигурно имаш сътресение от куршума.

Джейк зарея поглед около себе си. Северновиетнамците лежаха проснати наоколо, изпружили безчувствените си тела.

Значи това било!

Извънредно бавно той припълзя към най-близкия труп. Очите на мъртвия гледаха в някаква точка далече, далече, отвъд предела на знанието, на живите. Това беше първият човек, който някога бе застрелял. Джейк се приближи още. Войникът бе пропътувал много пътища, изминал хиляди мили, видял безброй неща, вероятно бе убил мнозина и сега лежеше насред джунглата мъртъв заедно с приятелите си. Вонята на изпражнения достигна до Джейк, въпреки запушения му нос. Сфинктерът на мъртвеца се бе изпуснал. Значи така мирише смъртта — на лайна. Много подходящо!

Изправи се и седна, като изчака световъртежът да отмине. От въртенето и пулсирането на главата му се догади и той повърна. Светът си дойде на мястото. Отново погледна към мъртвите войници. Телата им сякаш вече бяха започнали процеса на завръщане към пръстта — донякъде бяха покрити с изпопадали по земята листа.

До него лежеше един автомат. Щяха да имат нужда от него, в случай че се появяха още виетнамци. Вдигна оръжието и видя, че е на „автоматична“. Вътре се виждаха патрони, очакващи реда си да попаднат в цевта. Джейк обърна обратно оръжието и от него се изсипаха листа и пръст. Болката в главата му постепенно се превръщаше в отвратителна мигрена. Подпря приклада на автомата на земята и бавно се изправи на крака.

— Мислех, че си мъртъв. Ще се оправиш ли? — попита Тайгър.

— Да.

— Тогава защо не намериш онова шибано радио и не питаш онези момчета горе кога, по дяволите, ще ни измъкнат оттука? Ако се помотаят още малко, ще ни се наложи да избием цял полк!

Джейк намери предавателя. Наведе се внимателно и го взе в ръце. После също толкова внимателно вдигна и своя 357, след което разрови листата за 45-калибровия колт.

— Ако търсиш Колта, мисля, че го изпусна ей там. Боже, Джейк, приличаше на самия Уайът Ърп, когато стреляше по тия копелета. Подсещай ме, че за напред трябва да ти викам „сър“!

Джейк вдигна пистолета и включи микрофона.

— Пречуках жълтите. Кога ще дойде въртолетът?

— Кой е служебният ви номер?

Той се вторачи в предавателя, опитвайки се да мисли. — Не мога да се сетя, мамка му! Господи! Елате да ни приберете, гадни копелета такива!

— Кой е най-хубавият автомобил на света?